Алисън Бренан - Опасна близост

– Прострелял го е заради Джо – намеси се Тайлър, тъй като изведнъж разбра как е станало всичко. – О'Брайън е бил на предната седалка до шофьора с картата.

– Точно така. Опитвал се е да разбере къде отиват и с кого смятат да се срещнат. Вероятно е подхвърлял шеги. Опитвал се е да спечели доверието им, но е казал нещо неподходящо за Джо Сътън.

– Мъжки приказки – добави Бианки. – Нещо безобидно, например, че е хубава.

– Знаеше как изглежда, но не и името ѝ – спомни си Тайлър. – Дохърти е имал снимка. О'Брайън е искал да я предупреди, но не е знаел коя е и е започнал да разпитва за нея.

– Задал е погрешните въпроси – продължи Вито. – Не са знаели, че О'Брайън се опитва да ги върне в затвора. Дохърти е решил, че О'Брайън иска да открадне момичето му.

– Джо Сътън не е неговото момиче – възрази шерифът.

Виго разтърси глава, сякаш да проясни съзнанието си.

– Съжалявам. Понякога се увличам в профилите на престъпниците.

Тайлър кимна, леко смутен от реакцията си. Джо беше неговото момиче. Ако само можеше да го осъзнае.

Той чу силно и ясно думите ѝ от онази вечер.

"Имам чувството, че все още съм омъжена."

Джо Сътън принадлежеше на мъртвец. И докато не го проумееше, и не се примиреше, че Кен е мъртъв, нямаше да може да се отвори напълно за Тайлър.

Той обаче нямаше да позволи на някакъв психопатубиец да се приближи до нея.

– Да тръгваме – предложи.

Агентът се измъкна от камионетката.

– Да върнем копелето в затвора.

– Планът ти е добър – отбеляза Тайлър и изпита облекчение, че отново се движат.

Арън караше точно зад Джоана, която водеше моторните шейни към мястото на двайсет километра, където чакаха бойскаутите. Движеха се с равномерна скорост от двайсет-двайсет и пет километра в час, предимно защото видимостта беше лоша. Но не валеше сняг. Само от време на време прелитаха снежинки.

Той не усещаше студа, нито вибрациите на мотора под себе си. Зъбите му бяха стиснати и се беше втренчил в яркочервеното скиорско яке на Джоана.

Защо бе поканила двама мъже да дойдат с тях?

Обяснението, че ще доведат всичките момчета наведнъж, прозвуча неубедително. Защо Джоана не се сети за това по-рано? Защо увърташе? Защо не искаше да бъде сама с него? Нима не бяха планирали тази любовна разходка, време да се опознаят, докато пътуват да спасят живота на седем души?

В гърлото му заседна изтерзан вик. Тя не го обичаше, както той нея. Как да повярва, че е достоен за такава красива и умна жена?

Арън беше осъден убиец и не можеше да се грижи за Джоана. Как щеше да я направи щастлива? Как можеше да ѝ осигури всичко, което иска, когато бягаха и непрекъснато поглеждаха през рамо? Как можеше да очаква, че тя ще живее така?

"Ще го направи, ако наистина те обича. А ако не те обича, убий я."

Не, не, не! Не искаше да я убива. Дъг Чапман би сторил подобно нещо – да убие жена, защото го е ядосала. Той бе убил съпругата си, за да се отърве от нея и да бъде с приятелката си, а после бе убил приятелката си, когато беше поискала да го напусне, защото е убил жена си.

Иронията го накара да се изсмее на глас. Никой не чу кикота му благодарение на силното бръмчене на моторните шейни. Съзнаваше ли Дъг какъв нелеп живот води?

Ами Арън? Той беше нищожество и Джоана сигурно разбираше това. Незначителността беше изписана на лицето му и личеше в думите му. Арън беше посредствен човек с посредствено тяло и посредствени умствени възможности.

"Ти си умен, Арън. Много умен. И ако тя не го разбира, трябва да умре."

Не! По дяволите, не искаше да я убива. Гърдите му се повдигаха и не можеше да си поеме дъх. Как би премахнал нещо толкова красиво и ценно?

"Кажи ѝ истината"

Че е убил Линкълн Барне? Тогава тя щеше да разбере, че Арън е един от избягалите затворници.

"Тя ще ти прости."

Или по-добре... да залови убиец. Да рискува живота си, за да спаси нейния. Да застреля Дъг Чапман, както беше направил с онзи нещастник О'Брайън, който се беше вторачил в гърдите ѝ на снимката.

Арън щеше да спаси живота ѝ и Джоана щеше да се влюби в него.

Трябваше внимателно да помисли как да уреди нещата. И бързо. Преди проклетият шериф Тайлър Макбрайд (С обич, Тайлър) да пристигне.

Джоана погледна през рамо и посочи с пръст на североизток. Завиваха. Арън нямаше представа къде се намират, но тя притежаваше отлично чувство за ориентация. Умно момиче.

Гърдите му се изпълниха с гордост. Тази жена му принадлежеше.