Алисън Бренан - Опасна близост

– Здравейте, госпожо Сътън.

– Баща ти тук ли е?

– Ето ме. – Крейг беше четирийсет и няколко годишен и в отлична физическа форма. Двамата с Шон идваха в хижата всяка зима от пет години да се пързалят със ски.

– Искате ли да ми помогнете да доведа няколко бойскаути, изпаднали в затруднение в планината?

– Това е по-вълнуващо, отколкото да седим в хижата цял ден – отвърна Крейг. – Ей-сега ще се облечем и ще се срещнем долу.

– Благодаря.

Четиримата – Крейг, Шон, Джон и Джо – можеха да вземат двуместните моторни шейни от фермата на Кимбъл. Щяха да теглят Бен, Уайът щеше да пътува с някой от мъжете, а Джо да вземе две от петте останали момчета.

Реши, че числеността е важна за безопасността.

Тайлър стигна до Монида за трийсет минути. Щяха да им бъдат необходими най-малко още два часа до Лейквю. И при това, ако снегът не завалеше по-силно.

Той се приготви да се обади по предавателя на Бони, за да го свърже с хижата. Телефонът дълго звъня. Или беше повреден, или в големия кабинет нямаше никого. Единственият телефон беше там. Нямаше нужда от допълнителни линии. Телефонните кабели в Долината бяха подземни и Тайлър не беше чувал да има проблем.

Бони отговори почти веднага:

– Свързах се с Уайът.

– Дай ми го.

– Тайлър – минута по-късно се чу гласът на Уайът.

– Всичко наред ли е?

– Карл Уебър току-що ми се обади. Джо е тръгнала преди малко.

– Телефонните линии в хижата са прекъснати.

– Невъзможно. Никога не са се повреждали.

– Сега обаче са повредени. Преди да тръгна, два пъти се опитах да се обадя.

– Нямам представа каква е причината, освен ако проблемът не е вътрешен. Добре, че хората от телефонната компания ще дойдат преди пролетта. Ще проверя какво има, когато отида там. Нещо ново за избягалите затворници?

– Не – отвърна Тайлър. – Но Наш съобщи, че две от моторните му шейни са изчезнали.

– Откраднати ли са?

– Така изглежда. Исках да предупредя Джо още веднъж. Тя е умна жена, но малко твърдоглава.

– Вярно е – засмя се брат му.

– Има ли друго място, където може да заведе момчетата? Не се знае къде са двамата убийци.

– Долината е почти четиристотин хиляди акра. Вероятността да попаднем на тях граничи с нула. Чувам моторна шейна от километри. Тук звукът се разпространява надалеч. Ако чуя шейна, ще внимавам.

– Кажи на Джо, когато я видиш.

– Искаш ли да ѝ предам нещо друго?

– Не. Ще ѝ го кажа, когато я видя. Намираме се на шест километра от Лейквю. Би трябвало да пристигнем по едно и също време в хижата.

– Може да те изпреваря. Джо реши всички да пътуват заедно. Ще качим момчетата на моторните шейни. Ще трябва да се движим бавно, защото шейните ще бъдат претоварени и ще теглим Бен, но пак ще бъде по-бързо от вървене.

– Добра идея. Пък и времето няма да стане по-хубаво.

– Сериозно ли мислиш, че онези типове са заплаха?

Тайлър погледна Ханс Виго, който седеше до него.

Защо федералните агенти се бяха съгласили да дойдат с него, ако нямаше реална заплаха? Загрижеността им и опасенията му не бяха неоснователни.

– Отваряй си очите и ушите, Уайът.

– Добре, шерифе. – Той затвори и Тайлър изтръпна. Не искаше думите му да прозвучат толкова властно. Затова ли не можеха да си възстановят братските взаимоотношения, които имаха като малки? Защото и двамата бяха пораснали и бяха станали твърдоглави мъже със силна воля, и не обичаха да дават обяснения?

Тайлър се готвеше отново да се обади на Бони да го свърже с хижата, защото искаше да говори с Карл Уебър и да му каже, че Джо е в опасност, когато Мич Бианки извика от задната седалка:

– Спри!

Тайлър бавно натисна педала. Джипът би се плъзнал или завъртял, ако удареше рязко спирачки. И преди да спрат, видя какво е забелязал Бианки.

Покрив на кола.

Тайлър направи знак на всички да се движат безшумно, докато слизаха с извадени оръжия от полицейския джип. И да имаше някой в колата, едва ли беше жив. Ако обаче някак бе оцелял, убиецът беше в капан. А животните в клетка нападаха първи.

Приближиха се бавно. Снегът под ботушите им беше мек. Колата беше излязла от пътя. По всяка вероятност беше затънала. Тайлър си спомни, че според анонимния информатор по телефона убийците карат "Форд 250" с предно и задно предаване. Но дори тези коли затъваха в снега.

Превозното средство приличаше на камионетка. Товарната платформа беше пълна със сняг, кабината също бе покрита със сняг. Тайлър направи знак на Били Гросман да се качи в отзад, а Бианки отиде отпред. Шерифът се приближи отстрани и разчисти с пета снега от стъклото.