Алисън Бренан - Опасна близост

Там беше леденостудено. Изолацията предпазваше мазето от студа навън, но вътре нямаше отопление. За щастие беше добре осветено и тя забеляза сестра си, която пълнеше кашон с припаси.

– Защо не ме повика? – попита Джо и взе кашона от ръцете ѝ.

– Мога да занеса храната – троснато отвърна сестра ѝ. – Защо настояваш да се държиш с мен като с инвалид?

– Можеш да правиш всичко, Трикси, но защо да работиш с тази болка, ако не се налага? Стълбите могат да бъдат опасни. – Джо въздъхна. – Е, добре, не дойдох да се караме. – Погледна през рамо. Никой не я беше последвал. – Искам да говорим за факса от Тайлър. Ще отида да пресрещна Уайът и бойскаутите и смятам да...

– Ако ще ми казваш какво да правя, забрави.

– Престани да бъдеш толкова агресивна.

– Не мога да го превъзмогна!

Очите на Трикси се напълниха със сълзи.

– Какво има, Трикси?

– Всичко. Ти, дядо и дори Лия се държите с мен като с крехка кукла, която всеки момент ще се счупи.

– Не е така.

– Така е. Минаха четири години, Джо. Когато убиха Линк в затвора, реших, че най-после ще го преживея, но не мога. Аз съм виновна за всичко. Видях те, докато гледаше през прозореца сутринта. Мислеше за Кен и Тими. Моя е вината, че умряха.

Сестра ѝ я хвана за раменете и я разтърси.

– Не си виновна ти, Трикси! По дяволите, колко пъти да ти казвам, че не те обвинявам за случилото се? Линкълн Барне уби Кен и Тими. Едва не уби теб и не отвлече Лия. Той е единственият отговорен. Никога не го забравяй!

По лицето на Трикси потекоха сълзи.

– Как можеш да ми простиш, когато аз не мога да си простя?

Тя закуца нагоре по стълбите. Джо ѝ извика да се върне, но сестра ѝ продължи да върви.

"По дяволите."

Джо се облегна на рафта и няколко пъти си пое дълбоко дъх. Тя ли предизвика това? Дали мъката ѝ по Кен и Тим подсъзнателно бе подсказала на Трикси, че я обвинява? Наистина ли обвиняваше сестра си?

Може би донякъде... Трикси винаги бе правила каквото иска, без да се замисля за последиците. Избяга в Лос Анджелис. И преди всичко се свърза с Линкълн Барне. Имаше обаче добро сърце и никога не би наранила някого нарочно. Случилото се с Кен и Тим беше трагедия, която Джо нямаше да забрави. След смъртта им се промени. Не разговаряше с никого, дори с Трикси и дядо си. Едва след съдебния процес се върна в Монтана при сестра си и Лия и продължи живота си.

Никога не говореше за загубата на семейството си. Не искаше да изразява с думи болката си, сякаш това щеше да я накара да страда още повече. И може би защото се страхуваше, че ще хвърли вината върху сестра си.

Но щеше ли да е по-добре, ако и сестра ѝ беше умряла? Защото ако Джо бе взела друго решение и я бе оставила с Линкълн Барне и пистолета му, Трикси щеше да е мъртва.

А Тим щеше да е жив. "По дяволите!"

Тя взе продукти и ги занесе горе.

И попадна право на Джон Милър.

– Забави се и се разтревожих – обясни той.

Джо си помисли, че не е минало чак толкова много време, но нищо не каза.

– Помагах на сестра си. Ще занесеш ли тези неща в кухнята? Трябва да взема спрея против мечки и после тръгваме.

– Спрей против мечки?

– В случай че някоя гризли се появи. Рядко се случва по това време на годината, но понякога излизат. Ако вървях пеша, щях да взема Бъкли, но ще ходим с моторните шейни.

– Спрей против мечки – ухили се той и тя се отпусна. Може би притесненията ѝ за Джон Милър бяха неоснователни и беше нервна и напрегната. – Звучи страхотно – добави мъжът. – Само ти и аз и километри зимна страна на чудесата.

Той ѝ намигна и тръгна с кутиите, като си подсвиркваше.

Кръвта на Джо се вледени.

Кен ѝ беше казал абсолютно същото, когато се запознаха. Откъде знаеше Джон Милър? Случайно съвпадение? Изречението не беше особено оригинално, но...

"Докатоти дойде", един от по-старите ѝ романи, беше за двама млади влюбени, чиито семейства се ненавиждаха поради дългогодишен спор за земя в Стогодишната долина. Основаваше се не само на историята на района, но и на отношенията им с Кен. Двамата по дял ден се разхождаха по наскоро падналия сняг и по време на една от разходките сив книгата героят и героинята осъзнават, че се обичат и трябва да помирят семействата си.

"Само ти и аз и километри зимна страна на чудесата."

Кен бе изрекъл тези думи. Както и измисленият ѝ герой Джим Хедстром.

Джо вече беше поканила Джон Милър да я придружи на двайсет и пет километровото пътуване с моторни шейни до фермата на Кимбъл.

И сега дълбоко съжаляваше.

В следващия миг ѝ хрумна идея. Страхотна идея. Тя похлопа на вратата на Крейг Ман. Отвори осемнайсетгодишният му син Шон.