Алисън Бренан - Опасна близост

По-лошото обаче беше, че ако се стигнеше до сблъсък, тя щеше да разбере кой е, а той не можеше да си го позволи. Снощи двамата се бяха сближили, докато пиеха кафе и разговаряха. Наслаждаваше се на всеки миг от времето, което бяха прекарали заедно. На всяка споделена дума. Големите ѝ кафяви очи го гледаха. Интересуваше я какво има да ѝ каже. Докосна ръката му в знак на съчувствие, когато ѝ каза, че е загубил Ребека.

– Обичам те, Джоана – промълви Арън в тихото, студено утро.

Дъг обаче можеше да развали всичко. Добра идея беше да позволи на Джоана и другите да видят снимката от полицейското му досие. Това означаваше, че може да го принуди да стои настрана. Арън можеше да не отиде с Джоана да пресрещнат бойскаутите, колкото и да му беше неприятна мисълта да я остави сама и да пропусне възможността да станат още по-близки. Но трябваше да каже на Дъг, че тя има снимката му и знае как изглежда. Чапман трябваше да стои настрана. Надалеч.

Той потропа на вратата на бунгалото на младоженците.

– Кой е? – чу се отвътре.

Познаваше гласа.

– Дъг?

Вратата се отвори. Чапман стоеше полугол в антрето. Лицето му беше зачервено, а гърдите му бяха издрани. На бузата и на тялото му имаше охлузвания.

Зад него по очи лежеше мъж. Гърбът на тениската му беше напоен със засъхнала кръв. Беше по анцуг. На леглото тихо хлипаше жена. В устата ѝ беше напъхан шал. Ръцете ѝ бяха завързани за рамката с риболовно влакно. Китките ѝ бяха изранени и кървяха. Беше гола и на леглото нямаше завивки. На вътрешната страна на бедрата ѝ имаше тъмни петна. Дюшекът беше изцапан с кръв.

– Какво си направил? – попита Арън, затвори вратата и спусна резето.

– Храна ли е това? Чудесно. Умирам от глад. – Дъг взе кошницата от ръцете му и се приближи до масата, без да обръща внимание на трупа, който прекрачи, за да стигне дотам.

– По дяволите, Дъг! Казах ти да не напускаш бунгалото.

– Щях да полудея. Направо щях да се побъркам затворен вътре.

– Не са минали и двайсет и четири часа.

– Имах чувството, че отново съм в "Куентин". Трябваше да изляза. – Чапман отвори кошницата. – Горещо кафе. Хубаво. – Той напълни чашата от термоса.

– Съзнаваш ли, че ще разберат какво се е случило тук?

– Дотогава ще бъдем далеч оттук. – Дъг изпи половината кафе.

– Собствениците идват в бунгалата всеки ден и носят храна и припаси. И когато снегът се стопи...

– Дойде ли някой, ще го очистя.

– Не можеш да убиеш всички! Чакай да помисля.

– Ти мисли, а аз ще ям.

Арън погледна жената на леглото. Очите ѝ не бяха завързани. Щеше да разпознае и двамата. Налагаше се да я убият. Това не му се нравеше, но щеше да накара Чапман да го направи.

И утре щеше да настоява отново да придружи Джоана. Щеше да отложи откриването на труповете, докато я отведеше далеч оттам. Искаше повече време – поне седмица, за да спечели сърцето ѝ, но сега осъзна, че ще трябва да действа по-бързо. Особено след като шерифът беше тръгнал насам.

Внуши си, че всичко ще бъде наред. Джоана се държа много внимателно с него снощи. А днес го помоли да я придружи, докато разнася храната на гостите. И да ѝ помогне с бойскаутите. Щеше да бъде прекрасно да ръководят това място с нея. Двамата заедно. Да работят като екип. Любовници и приятели.

Главната героиня в романа ѝ "Всяко малко нещо" живееше в голям занемарен дом в Сан Франциско. Другият главен герой, архитект, бе купил сградата да я ремонтира и превърне в луксозна минерална баня, но двамата работиха заедно, създадоха очарователен старомоден хотел, влюбиха се и се ожениха.

Арън се виждаше на мястото на героя. Как работи с Джоана и поддържа в прекрасно състояние хижа "Лосова глава". Дядо ѝ беше стар, вероятно на осемдесет, и тя не можеше да се справи сама. Нуждаеше се от мъж. От него. Арън Дохърти.

Джон Милър.

– Хей, Арън?

– Ще трябва да я убиеш.

– Тя ме забавлява, приятелю. Искаш ли и ти да ѝ се порадваш? Аз се уморих – засмя се Дъг.

Какъв грубиян. Как се забърка с това зло човешко същество? Арън нямаше да прави секс с друга жена освен с Джоана. И нямаше да я обладае против волята ѝ. Тя щеше да му предложи тялото си свободно, от любов и страст, а не от страх.

– Джоана ще дойде тук всеки момент.

– Искаш ли да ти помогна да я обуздаеш?

Арън сви пръсти, удари е юмрук по масата и събори термоса с кафето, без да го забележи, че се изля на пода.

– По дяволите.,.

– Ако я докоснеш, ще те убия – прошепна, Чапман примига, отстъпи назад и започна да почиства разлятото кафе.