Алисън Бренан - Опасна близост

От върха капеше кръв. Арън го държеше в ръката си. Под него беше Ребека Оливър. Раменете и гърдите ѝ бяха разрязани. Кръвта попиваше В чаршафите. Големите ѝ сини очи го гледаха.

"Защо, Арън, защо?"

Той затвори очи и преглътна.

– С удоволствие ще помогна.

Портър се ухили.

– Добре. Ще ти дам скиорски екип. Мисля, че някой от старите ми екипи ще ти стане. След това напълнях десет килограма. – Той потупа корема си, който не изглеждаше чак толкова голям. – Джо?

Тя кимна и се усмихна.

– Чудесно.

Напрежението напусна тялото на Арън. Кръвта по ножа изчезна.

В края на краищата, Джоана го искаше.

Тайлър разказа на Уайът за избягалите затворници и после се обади в хижата. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди задъханата Трикси да отговори:

– Хижа "Лосова глава".

– Трикси, обажда се Тайлър Макбрайд.

– Здравей, Тайлър.

– Там ли е Джо?

– Разнася закуска на гостите в бунгалата.

Сърцето му се сви.

– Сама?

– Сама? – учуди се тя, сякаш я попита дали е гола. – Какво искаш да кажеш?

– Разказа ли ти за разговора ни вчера?

– За затворниците ли? Показа на дядо, на Портър и на мен снимките, които си ѝ изпратил по факса. Не са тук.

Тайлър се почувства малко по-добре, но стомахът му все още се беше свил от страх, а винаги вярваше на инстинктите си.

– За всеки случай не се отдалечавайте от хижата.

– Добре. Знаеш, че Джо ще отиде да пресрещне Уайът, нали?

– Да. След малко тръгвам, но може да ми отнеме цял ден да стигна дотам.

– Ще се погрижа да има обяд за теб.

– И за двамата ми помощници.

Гласът ѝ изведнъж престана да звучи весело.

– Защо толкова много?

– Трябва да приберем момчетата в домовете им. Това е първото ни задължение. И няма да си тръгна, докато не разберем къде са избягалите затворници.

– Но защо ще идват тук?

Тайлър разбра, че Джо не им беше разказала всичко. Може би беше по-добре да не знаят колко лично е посещението за единия убиец.

– Не сме напълно сигурни – отвърна той. – Реагираме на анонимно обаждане. Би трябвало да науча повече, когато дойда при вас. – Нямаше намерение да казва на Трикси по телефона за бившия ѝ приятел. Тя мислеше, че е умрял и се е отървала от него, но трябваше да се грижи за Лия. И ако федералните агенти бяха прави, и Арън Дохърти го беше убил, Тайлър искаше да ѝ го каже лично.

– Бъди предпазлива, Трикси – добави той и затвори.

Бони влезе в кабинета.

– Сам Наш те търси на втора линия.

Тайлър вдигна слушалката:

– Наш, Били ми каза, че ще ни дадеш най-хубавите си шейни. Благодаря ти.

– Някой е разбил вратата на бараката ми и е откраднал две моторни шейни.

Шерифът се вцепени.

– Две?

– Вчера ми се стори, че чух нещо, но помагах на стария Бъд Ландри да внесе храната за добитъка си. Доставката се забавила и камионът минал покрай Монида, затова с Пит я докарахме с шейните на Ландри. Мислех, че младите Уъртингтън отново се състезават, но се оказа, че съм чул моите моторни шейни.

– Може ли да поберат повече от един човек?

– Едноместни са, но може да се поберат двама. Страхотно. Това не му говореше нищо – нито дали и тримата бегълци са в Долината, нито дали непознатият по телефона е прав и са само двама.

– Тръгвам след десет минути. Ако имаш нужда от мен, Бони ще те свърже по радиостанцията.

Той затвори и отново набра номера на хижата. Телефонът дълго звъня.

След двайсет позвънявания Тайлър тресна слушалката.

– Били! Тръгваме веднага!

Джо не искаше да взима със себе си Джон Милър, докато разнася закуската и проверява гостите в двете бунгала, но Портър предложи и нямаше избор, освен ако не откажеше грубо.

Тя влезе в кухнята в осем без петнайсет.

– Е, къде е малкият ми помощник?

Портър я погледна и даде на Трикси две чинии.

– Дръж здраво.

– Няма да ги изпусна – троснато отвърна тя и излезе.

– Вече е навън – отговори старецът, докато наблюдаваше как Трикси отива да сервира на Клив и Кристи Джонстън, които седяха в официалната трапезария в отсрещната страна на фоайето. – На верандата. Трябва да размишлява.

– С всички е така. Говорих с Тайлър и в девет часа ще тръгна към изоставената ферма на Кимбъл, веднага щом си свърша работата тук. Искам да доведа Бен Уорд, преди отново да завали сняг, а от Метеорологичната служба прогнозират, че най-късно в два ще започне.

– Трябва да вземеш някого, поне докато не научиш повече за опасенията на Тайлър. Мисълта за избягали затворници в района никак не ми харесва.