Алисън Бренан - Опасна близост

Мич познаваше Ханс от петнайсет години. Бяха се срещнали в транспортния самолет за Косово като членове на екипа за намиране на доказателства, за да откриват масови гробове и да помагат за разпознаване на жертвите. Двамата бяха станали добри приятели. Оттогава работиха по няколко случая. Ханс му беше кум на сватбата, въпреки че бракът му бързо се разпадна.

Гневът под спокойното изражение на Ханс накара Мич да бъде нащрек. Ханс насочи пръст към него.

– Трябваш ми за минута.

Мич тръгна след него по коридора.

– Ти ме излъга – заяви Ханс още преди вратата да се затвори. – Говореше тихо и ядосано като човек, който напълно владее чувствата си и е съвсем уравновесен.

– Беше важно.

– Използва ме.

– Ханс, ти не разбираш...

Той повдигна вежди в недоумение. Мич преглътна и започна да крачи напред-назад. На този свят имаше малко хора, които уважаваше повече от специален агент на ФБР Ханс Виго. Предимно защото Ханс не се беше отказал от оперативната работа и продължаваше да ходи там, където се нуждаеха от него. Настоя да му възложат случая Тиодор Глен. Настояваше за много неща и винаги ги получаваше.

– Ти използва козовете си, Мич. По-добре говори бързо или ще те изпратя с първия самолет обратно в Сакраменто.

Мич трябваше да вземе предвид приятелството на Ханс с Мег, но се нуждаеше от дипломатичността и влиянието му, за да стигне толкова далеч.

Беше съвсем близо до Томас О'Брайън и като хищник предвкусваше плячката. Представяше си как го залавя... и после всичко отиде по дяволите.

– Човекът спаси живота ми.

– О'Брайън.

– Изпратиха ме в регионалния отдел в Сан Франциско. Нуждаеха се от помощ, след като бяха избягали толкова много затворници, и местните сили на реда се съсредоточиха върху безопасността на населението и спасителните операции след земетресението. Възложиха ми случая О'Брайън, но почти веднага след това ме изтеглиха. Обадих се на Мег. Не била тя. Било разпоредено от по-високо място и не от ФБР. Мег ми каза да се оттегля. А тя кога се е оттегляла?

– Меган играе по правилата.

Мич сдържа язвителната си забележка. Отношенията му с Мег бяха сложни и отначало мислеше, че оттам идват неприятностите му. Сега обаче не беше сигурен.

– Преследвах беглец.

– Протоколът изисква да информираш местния оперативен отдел за всички улики. Шефът изрично ти каза да не ходиш в Солт Лейк Сити.

Той не отговори.

– И после ми се обади и поиска да се срещнем. Имах ти доверие, Мич. Не ти зададох въпроси. А след това Мег се свърза с мен и ми каза, че не си се подчинил на пряка заповед и не си отговорил на обажданията ѝ.

– Помисли колко сме близо!

– Трябва да се върнеш.

– Не. По дяволите, Ханс! Нуждаеш се от мен. Знаеш какво имам предвид. Аз съм най-добрият и ще ги намеря.

Виго не каза нищо.

– Може да говориш с Мег и да ѝ обясниш – добави колегата му.

– Какво по-точно да ѝ обясня? Виждам само един арогантен агент на ФБР, който си мисли, че не трябва да отговаря пред никого. Действаш необмислено, не казваш на шефа си, на никого, и смяташ, че ще ти бъде простено? Поставяш Мег в неудобно положение.

– Не намесвай Мег. – Бившата му съпруга беше последният човек, на когото искаше да бъде задължен.

– Предпочиташ аз да говоря с нея и да ми наредиш какво да ѝ кажа. В момента съм готов дори да те изпратя в затвора. Не желая да ме лъжат и да ме използват и няма да позволя на теб, човек, когото смятам за приятел, да ми заповядва да манипулирам Мег, която харесвам и уважавам.

Мич не отвърна и той продължи:

– Бях кум на сватбата ти и бях до теб, когато бракът ви се разпадна.

– Знаел си, че ще стане така.

– Наречи ме ясновидец.

На Ханс му писна. Рядко беше долавял ирония през годините, когато се познаваха.

– Добре, проследих О'Брайън в Сан Франциско. И после той ми се обади. Нямах представа откъде знае телефонния ми номер и как ме е открил. Предполагам, че ме е следил, докато се опитвам да намеря следите му. Разказа ми за бандата на Гьоте и къде се крият. И че се готвят да извършат поредния си обир, но ще се върнат и ще чакат сигнал от него. Устроихме засада и той се оказа прав. Те се върнаха. О'Брайън беше с тях. Въоръжен. И тогава си помислих, какво пък, по дяволите? Щяха да го убият. Или да ни заложи капан. Той обаче спомена нещо, което ме накара да изчакам. Специалните части искаха да влязат веднага щом имат възможност да стрелят, но О'Брайън ми каза, че ще залови тримата бегълци. Признавам му, че е смел. И не исках да умре, а да го разпитам. Знам ли. Изтеглиха ме от случая, а после О'Брайън ми се обади. Инстинктът ми каза да изчакам, затова забавих всички. Чаках, чаках, а той е видял къде се крия. И знаеш ли какво направи? Изкрещя: "Хвърлете оръжията! Полиция!" – Мич поклати глава, докато ясно си припомняше сцената. – О'Брайън намери укритие. Специалните части нахлуха и изведоха всички. От бандата на Гьоте загинаха двама. Влизам на местопроизшествието с изваден пистолет и изневиделица върху мен се нахвърля жена с нож. Приятелката на Черния. – Той нави ръкава си и показа на Ханс пресния белег до десетината други. – Разряза ръката ми. О'Брайън я застреля и Черния се прицели в него. О'Брайън не се поколеба. Стреля и после изчезна. – Мич не знаеше дали да му се възхищава или да съжалява за факта, че десетина ченгета са го изпуснали. – Още не проумявам как го направи.