Алисън Бренан - Опасна близост

– Ще трябва да повярваме на човека по телефона, че Дохърти е с Чапман – отвърна Виго. – Това означава, че се е обадил О'Брайън.

– Издирвам Томас О'Брайън, откакто е избягал – обади се федерален агент Бианки. – Информацията е абсолютно поверителна, шерифе.

Тайлър кимна.

– Смятаме, че О'Брайън е намерил няколко избягали затворници и ги е забавил, за да ги хване полицията. Трима бяха задържани след анонимно обаждане до властите, но... – Той млъкна и Виго кимна.

– Реймънд Гьоте Черния и веселата му дружина предизвикаха паника в района на Сан Франциско. Местните ченгета не могли да ги заловят. Гьоте уби двама полицаи, когато беше хванат натясно, и изчезна, без да получи драскотина. Преди три дни О'Брайън се свърза с мен и ми съобщи къде са. Устроихме им засада и ги заловихме веднага щом се върнаха от обир. О'Брайън беше там и очисти Гьоте. – Бианки се готвеше да добави още нещо, но изведнъж млъкна. Тайлър беше любопитен, но не попита. – След това О'Брайън се измъкна. Беше в ръцете ми, но избяга.

– Защо избягал затворник ви е помогнал да заловите другите?

– О'Брайън беше ченге – тихо отговори Виго,

– Защо е бил в "Сан Куентин"?

– Защото е убил съпругата си и любовника ѝ, който се оказал прокурор – отвърна Бианки.

– Мъжът, който ви се е обадил, сякаш е бил ранен, нали? – попита Виго.

Тайлър кимна.

– Спомена, че е бил в безсъзнание дълго време и че е станала злополука.

– Дори да е било така, сега всички следи са заличени или са затрупани от снега – вметна Бианки. – Както и О'Брайън. Ако той се е обадил.

– Това е логичното обяснение – съгласи се Виго, – но не можем да бъдем сигурни в нищо. – Той погледна телефона си и се намръщи. – Трябва да отговоря.

Шерифът посочи към коридора.

– В дъното има малка зала за съвещания. Влезте там.

– Благодаря. – Той отвори телефона. – Агент Виго.

– Дойдохме да помогнем с каквото можем – рече Бианки. – Казахте ли на хората за избягалите затворници?

– Да, и изпратих по факса снимките от полицейските им досиета. Ще бъдат нащрек. Тревожа се за децата, които ще отидат в хижата, ако възникне опасност.

В кабинета влезе Били Гросман.

– Намерих път – съобщи той и разгърна карта на бюрото на Тайлър. – Говорих с шерифа на Айланд Парк. Проблемът е там, че в момента пътищата през планината и прохода Ред Рок са непроходими. Не съветват да се минава по тях. Може да отидем по заобиколен маршрут, но поради предупреждения за лавини Бюрото за управление на земите не пуска никого. Наш обаче каза, че лавината е проходима.

– Проходима? – попита Бианки. – Може да караме по нея?

Тайлър се ухили, а Били се засмя:

– В известен смисъл. В Стогодишната долина няма асфалтирани пътища. Половината площ е природен резерват. Останалото е собственост на десетина семейства. Има ранчо, ваканционни вили, хижа "Лосова глава" и още едно прекрасно място до езерото Лос. Карането на ски и моторни шейни са двете любими зимни занимания, а през лятото хората ловят риба, катерят се по планината и карат велосипеди. Единственият начин за придвижване в Долината, след като падне снегът, е със ски или с моторна шейна.

– Наш има ли ски или моторни шейни за нас? – попита Тайлър.

– Да, ще ги приготви и ще ги зареди с бензин. Ако тръгнем до трийсет минути, ще стигнем до Лейквю, преди отново да завали.

Шерифът погледна часовника си. Беше седем без десет.

– Добре. Тръгваме в седем и половина. Повикай Ал Дънкан да дойде с нас и кажи на Кийт Лофтън да ме замества, докато отсъствам. Той може да се справи с всички възникнали спешни случаи, но му разкажи какво правим, за да заловим избягалите затворници. Ще се обадя по радиостанцията на брат си и ще го предупредя за евентуална опасност. Може би ще изпратим бойскаутите на друго място.

– Безопасно ли е, Тайлър? – попита Били. – Виелицата още не е преминала. И тъй като кракът на Уорд е счупен...

Не беше необходимо Били да довършва. И Тайлър мислеше за същото.

– Кое е по-безопасно, Били? Да държим момчетата в изоставената ферма на Кимбъл още два-три дни или да ги заведем на безопасно място, където може да има проблем, но в момента няма? – Той се почеса по носа. Нямаше лесно решение на създалото се положение. Но на всяка цена трябваше да съобщи на Уайът за вероятната опасност. Шансът беше брат му да стигне до хижата преди Тайлър и трябваше да му се довери, че ще пази не само сина му, но и жената, която обича.

– Бони, би ли се свързала с Уайът по радиостанцията?