Алисън Бренан - Опасна близост

Любенето им разруши бариери, които никой от двамата не подозираше, че съществуват. Тайлър искаше Джо в живота си като негова съпруга, най-добър приятел, любовница и майка на Джейсън.

Сгреши обаче, когато ѝ предложи брак тогава. Видя паниката в очите ѝ. Начина, по който го погледна. Сякаш изневеряваше на съпруга си.

Съпруг, който беше от четири години в гроба. Тайлър не би причинил това на Джейсън, нито на себе си и престана да ѝ се обажда и да говори с нея. Koгато бъдеше готова, тя щеше сама да дойде при него, така както го посещаваше в съня, И тази нощ не беше изключение.

Той спа няколко часа – неспокоен и мъчителен сън, изпълнен с безпокойство за сина му и страх за Джо. Събуди се, без да си е починал, избръсна се, изкъпа се набързо и тръгна към участъка.

На разсъмване бурята временно беше спряла. Не валеше сняг, но се стелеше гъста мъгла, а небето беше черно и заплашително. От метеорологичната служба съобщиха, че най-силната буря е преминала и ще има внезапни вихрушки от време на време, но в момента видимостта е нула, И Тайлър не смяташе, че скоро ще се подобри. Обикновено извървяваше пеша двете пресечки, но сега дори с джипа стигна до участъка за десетина минути. Снегоринът скоро щеше да пристигне да почисти главните улици, но Тайлър подозираше, че повечето хора ще останат вкъщи през целия ден.

Когато се преместиха с Джейсън, Уайът искаше да живеят в ранчото му в покрайнините на Енис, но Тайлър не беше сигурен във взаимоотношенията с брат си, за да живее с него. Не бяха на едно мнение за баща им и макар И мъртъв, Роджър Макбрайд стоеше между синовете си.

Тайлър си намери къща в града. Смяташе да потърси няколко акъра в околностите на Дилън, където да отглежда коне, както беше правил като младеж, но близостта до участъка имаше своите предимства.

Като днес.

Той изля хладкото кафе, направено от нощните дежурни, и свари ново, а сетне поиска доклад от двамата си помощници. Нощта беше преминала изненадващо спокойно. Най-голямото предотвратено бедствие бяха две хлапета, които си бяха играли в снега предишния ден и бяха изчезнали. Късно вечерта бяха намерени в къщичката на дървото в съседите. Стълбата бе паднала и се страхували да скочат, а и никой не ги чул, когато викали.

Сега бяха в безопасност в топлите си легла.

Там, където трябваше да бъде и Джейсън.

Защо позволи на Уайът да го убеди да вземе Джейсън? Градското момче не беше подготвено за суровите зимни условия в планината.

"Ти си всичко, което имам, Джейсън. Дръж се."

Тайлър си наля кафе и го занесе на бюрото си.

Беше роден и израснал в Тексас и се записа в Армията на осемнайсет години, за да се махне от баща си и да види света. След шест години завърши платен от правителството колеж в Тексаския университет в Далас, запозна се с красивата Шарън, сближиха се, тя забременя и се ожениха.

Бракът им не продължи дълго, Шарън се премести в Калифорния със сина им и Тайлър го виждаше само два пъти в годината. Нямаше възможността да бъде добър баща. Но когато Шарън се разболя от особено коварна форма на рак, двамата с Джейсън се върнаха в Тексас.

"Винаги си бил добър баща, Тайлър. Не трябваше да се местя толкова далеч. Мислех, че ще изживея мечтата си, но беше кошмар. Прости ми."

Разбира се, че ѝ беше простил. Какво друго можеше да направи? Шарън почина в непоносими болки два месеца по-късно и му остави син, когото Тайлър бегло познаваше и който го мразеше.

В Монтана харесваше същите неща като в Тексас – необятния простор, хората и живота сред природата. Но би пренесъл наводненията, ураганите и торнадото през зимата в Монтана.

Външната врата се отвори и в стаята нахлу студен въздух.

– Още един ден в рая – отбеляза Тайлър.

– Рай?

В кабинета на шерифа влязоха двама мъже. Онзи, който заговори, беше висок метър и шейсет и в добра физическа форма, но възпълничък, на около четирийсет и пет години. Носеше костюм без вратовръзка и скиорско яке. По-високият и по-млад мъж имаше късо подстригана черна коса и черни очи и беше с вратовръзка и сако, но по джинси. Тайлър едва не падна от смях, но нямаше съмнение, че те са федералните агенти, които очакваше.

По-младият бързо огледа помещението и после се съсредоточи върху Тайлър.

– Шериф Макбрайд?

Тайлър стана.

– Аз съм. Вие трябва да сте от Бюрото.

По-младият федерален агент показа значката си.

– Мич Бианки, отдел "Залавяне на бегълци", ФБР. Проверихме обаждането от Покатело. Било е от мобилен телефон за еднократна употреба. Не можахме да го проследим и телефонът не е използван отново. Обаждал ли се е пак?