Алисън Бренан - Опасна близост

Милър стана.

– Мисля, че най-после ще мога да поспя, Джоана. Нека ти помогна... – Той започна да разчиства.

– Не, аз ще прибера. Благодаря.

– Сигурна ли си?

– Разбира се. Ти си наш гост – усмихна се тя, изненадана, че трябва да положи усилия, за да го направи.

– Добре. Благодаря за гостоприемството, Джоана. – Той ѝ намигна. – Ще се видим от другата страна на нощта.

Милър излезе и Джо се облегна назад на стола.

"Другата страна на нощта."

Друг от героите ѝ беше употребил същия израз. Когато го написа, мислеше, че е сладникав, но редакторката го хареса и го остави.

Джон Милър наистина беше чел романите ѝ. И ги беше запомнил.

На Джо ѝ харесваше, когато почитателите оценяваха произведенията ѝ, но изпита страх от него.

Тайлър ѝ беше казал, че може би я търси избягал затворник. И има нейна снимка.

Тя чу, че Джон се качи по стълбите и отиде в кабинета. По факс-машината се беше получило съобщение. Джо издърпа листа.

Първата страница от Тайлър.

,Джо, ето снимките, за които говорихме. Бъди внимателна. Ще дойда веднага щом мога. С обич, Тайлър."

Имаше две снимки. Джо не познаваше мъжете на тях. Тя въздъхна. Помисли, че Джон Милър е избягал затворник само защото бе цитирал откъси от романите ѝ. Забележката на Тайлър, че някой носи снимката ѝ, я беше изнервила повече, отколкото съзнаваше.

Изпита облекчение, че Джон Милър е такъв, какъвто казва. Може би беше малко странен, но това не беше престъпление.

Тя тръгна нагоре, но после се върна да провери предната врата. Беше заключена. Сетне обиколи хижата и провери всички врати. Отвори кабинета и запали лампата. Дядо ѝ пазеше там оръжията си в заключен шкаф. Повечето бяха ловни пушки. Имаше и няколко флакона със спрей против мечки. Тайлър искаше Джо да вземе някакво оръжие в стаята си, но тя не смяташе, че някой ще се вмъкне в хижата, преди той да дойде. Получи снимките и щеше да разговаря с гостите и да ги предупреди да бъдат предпазливи, но истината беше, че навън бушуваше зимна буря.

Джо взе флакон със спрей против мечки. Беше много лютив и силен. Можеше да отблъсне гризли и тя не излизаше без него. Не ѝ се беше налагало да го използва, но на един излет в гората баща ѝ беше спасил живота им с него.

Спреят против мечки беше по-силен от спрея с лютив пипер, използван за самозащита. Ако видеше някой от мъжете на снимките, Джо щеше да пристъпи към действие. Щеше да го обезвреди за десет-двайсет минути – достатъчно време, за да повика помощ или да избяга.

Уверена, че това е най-безопасното решение, тя се качи на горния етаж. Утре щеше да има много работа – да се погрижи за гостите, да се срещне с Уайът и момчетата и да придружи Бен Уорд обратно до хижата. Нуждаеше се от сън.

Беше затворена твърде дълго в хижата и това породи предишните ѝ опасения. Не, в Джон Милър нямаше нищо странно. Всичко се дължеше на безпокойството ѝ.

Тайлър Макбрайд спа малко през нощта. Какво правеше в топлото си легло и под юргана, докато дванайсетгодишният му син беше насред снежната виелица?

За да минава по-бързо времето, докато се тревожеше за Джейсън, той започна да чете. Взе един от романите на Джо. Когато ги запозна по време на спасителната операция миналата зима, Уайът спомена, че тя е писателка. Това заинтригува Тайлър, и една вечер потърси книгите ѝ в уебсайта "Амазон" и си поръча две. Разбра, че са любовни романи, и реши да не ги чете, но една нощ не можеше да заспи и взе единия.

След него прочете всичките ѝ книги. Видяха му се интересни, различни от военните и политическите трилъри, които предпочиташе. Не бяха такива, каквито очакваше. Разказваха за семейния живот, прошката и любовта. И Джо ги пишеше с лек хумор, какъвто не виждаше в тъжните ѝ кафяви очи.

В романите ѝ откри познаване на човешкото поведение и ѝ се възхити.

Четенето на книгите ѝ му доставяше удоволствие, но в същото време го караше болезнено да съзнава самотата си, страдаше, че отглежда сина си сам и че не настоя да разговаря с Джо след Деня на благодарността. Как можеше да се сравнява със светеца Кен?

"Не е честно."

Може и да не беше, но знаеше, че Джо все още се чувства омъжена за друг. Тайлър се надяваше, че ѝ е дал достатъчно време и търпение, за да го приеме в живота си, но след като тя отхвърли предложението му за брак, се запита дали и как го сравнява с покойния си съпруг. Беше невъзможно да се мери с призрак. Нямаше дори да се опита да го направи.

Но не стори ли точно това, когато ѝ предложи да се омъжи за него? Принуди я да направи избор. Обичаше я и знаеше, че и тя го обича, макар да не го беше казала с много думи. Джо правеше всичко възможно, за да отиде при него. Когато Тайлър спомена за екскурзията на Джейсън с Уайът в Деня на труда, тя се появи на прага му с раница в ръка.