Алисън Бренан - Опасна близост

Джон погледна Джоана.

– Баба ми – обясни тя. – Кръстена съм на нея, а сестра ми Трикси – на бабата на баща ни.

– Аз не познавам баба си и дядо си – рече той. – Сигурно е прекрасно да ги имаш в живота си.

– Така е – отвърна Джо и целуна Карл по бузата. – Аз ще поднеса закуска на господин Милър. Какво правят другите гости?

– Всички слязоха.

– Къде е Портър?

– Проверява генератора. Снощи намалихме тягата и отиде да я увеличи.

– Как сме с горивото?

– Имаме още четири резервоара. Всеки ще издържи по три дни. Ако пестим повече, ще спечелим за по още един ден.

– Следващата седмица ще ги напълня в Лейквю.

– Може да се наложи да отидем до Дилън. Единствено Наш все още продава бензин, но запасите му привършват.

Джо покани Джон да седне и се залови да приготвя бъркани яйца и препечени филийки. Извади наденички и картофи от горещата фурна и напълни две чинии.

– Не трябваше да си правиш труда – каза той.

– Глупости. Ти ми помогна и с удоволствие приготвям закуска. – Тя обичаше да готви, защото Кен имаше невероятен апетит, особено след като работеше навън по цял ден, но загуби интерес към кулинарното изкуство, когато се върна у дома.

Милър се наведе над чинията и яде така, сякаш не беше слагал залък в устата си от седмица. Не погледна Джоана. Съсредоточи се само върху храната.

– От сутрешния преход ли огладня? – весело попита тя, макар отново да изпита странното усещане, че нещо не е наред с Джон Милър.

Той се стресна и вдигна глава.

– Да. Предполагам, че не съзнавах колко съм гладен. Извини ме за лошите ми обноски.

Джоана махна с ръка.

– Харесвам мъже, които обичат да ядат.

Забележката беше лекомислена, без абсолютно никакъв сексуален контекст, но тя мигновено съжали за думите си. Все едно му се врече във вечна любов и Милър се приготви да каже нещо в отговор.

Джо стана, взе чинията си и бързо се приближи до мивката. Стана ѝ горещо и се почувства неловко. Очевидно имаше нещо повече в невинната забележка и невинния поглед, отколкото и двамата възнамеряваха.

– Да ти предложа ли нещо друго? – попита тя, без да го поглежда.

– Още малко кафе.

Положи усилия да се усмихне, докато пълнеше отново чашата му.

– Ако имаш всичко каквото искаш, ще отида да проверя някои неща, преди да потеглим към фермата на Кимбъл.

Лицето му помръкна, но той кимна.

– Ще се срещнем тук след половин час.

– Добре.

Защо разговорът я обезпокои? Имаше нещо... странно. Джон сякаш четеше сценарий. Всяко негово изречение беше премислено. Не трябваше да го съди толкова строго. Някои от гостите в хижата бяха пълни откачалки. Например Янси Изиари и Гленда Марсдън, които идваха всяка пролет за две седмици. Въпреки ритуалните медитации, навика им да се разхождат голи в гората и да ядат пръст те можеха да бъдат смятани за нормални. В края на краищата, двамата притежаваха фирма за софтуер в Силициевата долина. Обаче имаха странни навици и тя така и не се сближи с тях.

Напомни си, че работи в хотелиерския бизнес, и не е необходимо да харесва никого, а само да се държи учтиво и професионално с гостите.

Сблъска се с Портър, който влизаше през главния вход.

– Наред ли е всичко?

– Няма проблем – отвърна той.

– Шерифът обаждал ли се е? А Уайът?

– Мисля че Трикси говори с Тайлър, но оттогава радиостанцията мълчи. Тя е в мазето.

– Ще говоря с нея и после ще се обадя на Уайът, и ще му кажа, че тръгваме.

– Отивам да се изкъпя. Внимавай там горе, Джо. Ще вземеш Джон, нали?

– Да, Портър, обещах.

– Добре. Той има вид на изгубена душа. Разходката ще му се отрази добре.

Старецът тръгна по коридора към стаята си от другата страна на кабинета.

Джо настрои радиостанцията на честотата на Уайът и го повика, но не се чу звук. Може би батерията се беше изтощила. Въпреки това обаче трябваше да има поне атмосферни смущения.

Тя превъртя главните честоти и се опита да се свърже с някого.

Тишина.

Нещо не беше наред.

Огледа радиостанцията. Всичко, изглежда, работеше, но беше стара.

Вратата се отвори и Джо подскочи.

– Наистина не исках да те уплаша, Джо.

Тя се усмихна глуповато.

– Извинявай, дядо. Не мога да се свържа с Уайът. Пробвах и други честоти, но не се чува нищо.

– Дай да видя. Налага ли се да говориш с Уайът?

– Исках да му кажа, че тръгвам.

– Ще видя какво не е наред и ще му кажа, че си потеглила. Но първо ще помогнеш ли на Трикси в мазето?

Джо остави дядо си да се занимава с радиостанцията и слезе в избата да намери Трикси.