Алисън Бренан - Опасна близост

Вътре нямаше никого.

– Определено е същият вид камионетка, в която Чапман и Дохърти са били видени за последен път – отбеляза Бианки. – Какви са вероятностите?

– Тяхната е – заяви Тайлър и махна снега от вратата, за да я отвори.

– Откъде знаеш?

– Виж. – Посочи картата на пода. Беше на Източен Айдахо и Югозападна Монтана. И изпръскана с кръв.

Тайлър изчисти вратата, дръпна дръжката и отвори. Бианки заобиколи и задържа вратата, а шерифът взе картата. На таблото също имаше кръв. Повечето беше размазана, сякаш някой се бе опитал да я избърше. Бианки посочи задната седалка. Там бяха захвърлени изцапани с кръв салфетки от заведение за бързо хранене.

– Това потвърждава, че анонимният информатор по телефона е бил Том О'Брайън – каза Бианки.

– Защо мислиш така?

– Може би "злополуката", за която е споменал, е, че двамата му приятели са го нападнали.

– Нападнали са го? Не разбирам – рече Тайлър.

– Вчера ти казахме, че имаме основания да смятаме, че О'Брайън е издирвал бегълците и ги е задържал, докато властите пристигнат. Мисля, че е успял да се изплъзне, но може би е казал нещо, което не трябва да знаем. Чапман е избухлив. Подозираме, че е откраднал оръжие. О'Брайън се измъква, а Чапман го прострелва и го изхвърля от камионетката в покрайнините на Покатело.

– Копелето О'Брайън е извадил късмет – обади се Гросман. – Оцелял е с дупка от куршум няколко часа в мразовитото време.

– Възможно ли е да е бягал и да е умрял някъде, например в обществена тоалетна? Може би е откраднал друга кола. Не знаем – отвърна Бианки. – Но в предположението да е бил той има логика, включително, че е чакал дванайсет часа, за да се обади.

– О'Брайън каза, че е претърпял злополука – настоя Тайлър, докато разсъждаваше върху думите на агента и се опитваше да ги свърже с фактите, които знаеше.

– Злополука, друг път – възрази Бианки. – Злополука в смисъл, че се е изплъзнал случайно. Но не е уточнил, че е автомобилно произшествие, нали? Не, те са го нападнали и са го изхвърлили, като са мислели, че е умрял или умира. – Той удари с юмрук по покрива на кабината. – Ако бях в Покатело, можеше да го намеря!

– Мич – рече Виго. Другият федерален агент отстъпи встрани, свил ръце в юмруци, но не каза нищо. – Трябва да отидем в хижата колкото е възможно по-скоро.

– Качвайте се в джипа.

Изоставената камионетка се намираше само на три километра от дома на Наш, откъдето бяха откраднати двете моторни шейни. Убийците имаха предостатъчно време да стигнат до хижа "Лосова глава", освен ако не бяха ранени или не се бяха изгубили. Може би лежаха мъртви някъде в снега.

Виго не помръдна.

– Мислиш ли, че Чапман е там?

– Не. Заради камионетката. И защото го познавам.

– Познаваш го? Арестувал ли си го?

– Не. Проучих психологическия профил и престъпленията му. Той се нуждае от някого. За подкрепа. За да има правото да се хвали. Ако Дохърти го е изхвърлил, вече щеше да бъде забелязан или прибран.

– Освен ако Дохърти не го е убил.

– Тогава мисля, че трупът трябва да е тук – отвърна Виго и дълбоко замислен, се втренчи в кабината на камионетката.

– Ханс? – попита Бианки след минута.

– Чапман е шофирал. О'Брайън е бил на предната седалка до него, а Дохърти отзад. Той е прострелял О'Брайън.

Тайлър се вгледа в кабината и се опита да си представи какво е видял Ханс Вито. Старшият федерален агент обясни какво смята, че се е случило, и Тайлър си представи сцената.

– Чапман е шофирал, защото не може да седи спокойно на едно място. Трябвало е да кара. А Дохърти е бил доволен, защото е искал да мисли, да си фантазира за Джоана Сътън, да изгради връзката им във въображението си и когато се видят, да вярва, че и тя изпитва абсолютно същите чувства като него. О'Брайън е търсел възможност да поеме контрола върху положението. Не е можел да премахне и двамата. Затова се е обадил на Бианки, когато е хванал натясно бандата на Гьоте Черния. Знаел е, че не може сам да ги очисти всичките, съобщил му е информацията и е рискувал свободата си. Мислел е, че може да успее да раздели Чапман и Дохърти и да убие първо единия, и после другия.

– Какво се е случило? Какво се е объркало?

Ханс се качи в кабината и се прехвърли на задната седалка. Втренчи се в предпазните колани и седна в средата.

– Дохърти е седял тук. Така е виждал и Чапман, и О'Брайън. Не е имал доверие на Чапман, защото е луда глава, нито на О'Брайън, защото е умен и е изчезнал за два дни. Заминал е да устрои клопка на бандата на Гьоте Черния. Имал е извинение, което на пръв поглед е звучало убедително, но Дохърти е подозрителен по природа. Не му е вярвал. Искал е да го наблюдава, но не го е прострелял, защото е мислел, че О'Брайън ще го предаде.