Алисън Бренан - Опасна близост

Дохърти беше заровил лице във врата ѝ и на Джо ѝ трябваше още съвсем малко, за да блъсне моторната шейна и да приключи с всичко.

Нямаше представа какви са плановете му, защо е обсебен от нея и къде я води. Видимостта беше лоша, но поне снегът не ги заслепяваше.

Не искаше да умре и реши, че разбиването на шейната в някоя преспа няма да бъде умен ход, особено със скоростта, с която се движеха. Караха твърде бързо за лошите условия. Може би не трябваше да прави нищо умишлено, защото Арън Дохърти щеше да убие и двамата.

Молеше се Уайът да е добре. Имаше много кръв, но когато си припомнеше сцената, той, изглежда, беше ранен в дясното рамо. Крейг Ман умееше да оказва първа помощ и да спре кървенето, ако е възможно, но раненият се нуждаеше от медицински грижи. Крейг трябваше незабавно да го закара до хижата и да се обади на Наш. В Айланд Парк имаха лекар и можеше да го повикат, стига бурята да не се разразеше до вечерта.

Поне момчетата бяха в безопасност. Всъщност това беше най-важното. Шест момчета, пред които беше животът. Ако Джо умреше, докато се опитва да ги спаси, нямаше да бъде напразно.

Щеше да отиде при Тими.

"Но повече няма да видиш Тайлър и да му кажеш, че го обичаш."

Трябваше да вземе решение и да избере своя живот, след като четири години живееше само с героите в романите си. Или да предпочете смъртта. Беше се отдала на нещастието си и едва когато видя шерифа Тайлър Макбрайд в дома на Наш, за пръв път се почувства жива, откакто съпругът ѝ и синът ѝ бяха убити.

Трябваше да оцелее, за да каже това на Тайлър. Да му се извини, че избяга от него в Деня на благодарността. Да му обясни, че се е уплашила, че ще замени Тими с друг син.

Но дължеше на Тайлър и най-вече на себе си да се изправи пред страха си.

– Обичам те, Джоана. Винаги съм те обичал – шепнеше Дохърти в ухото ѝ.

Догади ѝ се. Ако искаше отново да види Тайлър и Джейсън, трябваше да остане жива. А това означаваше да разбере какво е намислил престъпникът. И да спечели време.

– Движим се твърде бързо – обади се тя. Трудно ѝ беше да надвика бръмченето на мотора на шейната.

– Знам какво правя.

– Не си живял тук. Преспите може да се появят изневиделица.

Вятърът беше утихнал, но от време на време снежни вихрушки закриваха гледката.

– Караме по пътека.

– Това невинаги помага.

– Знам къде отивам.

– Къде?

– Не е твоя работа.

– Арън, моля те, ти не искаш да ме нараниш.

– Никога не бих те наранил, Джоана. Аз съм твоят герой.

– Щом си моят герой, трябва да ме пуснеш.

Искаше ѝ се да му каже, че има друг герой, шерифът, който идва да я спаси, но инстинктът ѝ подсказа, че няма да бъде разумно. Не знаеше защо Дохърти е бил в затвора, но ѝ беше ясно, че има снимката ѝ и е обсебен от нея. Въобразяваше си, че я обича.

Веднъж приятелката ѝ Минди ѝ разказа за проучванията си за книгите си за серийни убийци. Джо не слуша много внимателно, защото Минди разказваше изключително образно за неща като убийства и побоища, но запомни някои от обясненията ѝ.

– Убийците психопати мислят, че щом не могат да те имат, никой друг не може да те притежава. Почти същото е като с малтретираните съпруги. Мъжете им ги бият от липса на контрол и от гняв и ако жените ги заплашат, че ще ги напуснат, не могат да го понесат. Никоя жена и съпруга не може да си тръгне ей-така. Първо трябва да умре. Това може дори да не е обмислено добре, а да бъде дълбок психически подтик.

Минди не беше психиатър, но Джо свързваше обясненията ѝ с взаимоотношенията на сестра си Трикси с Линкълн Барне. Той не понасяше мисълта, че Трикси може да го напусне. Джо смяташе, че Линкълн не толкова иска да убие Трикси, колкото да я пребие, за да се подчини и да се върне при него.

Догади ѝ се от мисълта да се преструва, че е съгласна с извратените фантазии на Арън Дохърти, но ако това щеше да ѝ помогне да се измъкне, беше готова да го направи.

Не беше сигурна къде отиват, но се движеха по обозначена пътека, която водеше към Научната база. Дохърти вероятно знаеше за Центъра за изследване на дивите животни – тристайна научно изследователска база на северния бряг на езерото Ъпър Ред Рок.

Изведнъж обаче се сети, че във всяка стая в хижата има карта на района със забележителностите. Научният център беше отворен през лятото и имаше постоянен персонал от Горската служба, а също колежани и студенти, които идваха да вършат проучванията си и заминаваха. Така се запозна с Кен, когато той прекара първото си лято там.