Алисън Бренан - Опасна близост

После дойде отново през зимата и отседна в хижата, защото искаше да спечели сърцето ѝ.

Дохърти сигурно беше изучил картата и пътеките, но въпреки това познанията му бяха ограничени. Ако излезеха от пътеката, трудно щяха да я намерят отново. Можеха да се лутат дни наред в Долината в това лошо време и да обикалят в кръг. Шейната имаше вграден компас и Джо трябваше да го използва, ако искаше да се измъкне от похитителя.

– Студено ли ти е? – попита Арън.

– Да – искрено отговори тя.

– Нали шейната има отопление?

– Да, но ще изразходваме горивото по-бързо, а резервоарът вече е наполовина празен.

– Скоро ще пристигнем. – Той включи отоплението. В лицето ѝ лъхна горещ въздух и стопли ръцете ѝ.

Дохърти вероятно беше запомнил разстоянието по пътеките, защото дори Джо не беше сигурна колко е от фермата на Кимбъл до Научната база, може би двайсет или по-скоро двайсет и пет километра заради завоите на пътеките.

Първата снежинка падна върху предното стъкло. И после друга. Времето отново се променяше и щеше да се развали като предишната вечер.

Тя трябваше да намери начин да избяга.

Приготви се да накара Дохърти да говори, когато чу нещо. Долавяше звука с прекъсвания от известни периоди. Беше моторна шейна и отначало ѝ се стори, че е ехото на нейната "Поларис", но тонът определено беше различен и поради лошото време не се чуваше надалеч. Приличаше на "Арктик Кет", каквато Шон Ман бе карал до изоставената ферма.

Преследваше ли ги? Лесно можеше да се движи по дирите им в снега.

Това ѝ вдъхна надежда, защото знаеше пътеки, които не бяха обозначени на картата, маршрути да се върне в хижата, като използва компаса и познанията си за Долината.

Но не знаеше на какво разстояние се намира Шон. Може би само ги следваше. Или беше взел радиостанцията и съобщаваше на Тайлър къде са? Но как би могъл да се ориентира? Насред Долината всичко изглеждаше еднакво – бяло и сиво и преспи навсякъде, флуоресциращите маркери се виждаха и показваха пътя.

И все пак може би щеше да ги преследва до крайната им цел и когато спряха, щеше да се обади на Тайлър. Само че щеше да разбере, че са спрели, едва когато се приближеше до тях. А тогава щеше да бъде късно. Щом угасеше мотора на "Поларис", Дохърти щеше да чуе "Арктик Кет".

Джо не можеше да понесе мисълта, че Шон Ман е в опасност, защото бе постъпил благородно и геройски, като беше поел след тях. Трябваше да намери начин да отвлече вниманието на Дохърти, но какво щеше да прави, когато звукът се приближеше?

Арън Дохърти не се държеше като глупак. Вярно, беше безразсъден и вманиачен, но не и психопат с безумен поглед. Когато нахлу в дома им в Плейсървил, за да отвлече Трикси и Лия, Линкълн Барне беше докаран до умопомрачение и очите му се стрелкаха насам-натам като на заловен в капан звяр. Гневът му беше насочен към Трикси, но‘ в яростта си би убил всички по пътя си.

Дохърти не Проявяваше такъв гняв, поне засега. Изглеждаше почти спокоен, сякаш бяха тръгнали на разходка в Долината. "Поне Джейсън е в безопасност." Ако Тайлър загубеше сина си... "Престани, Джо." Трябваше да спре да мисли за това. Всеки път, когато го правеше, се сещаше за Тими. Ставаше ѝ все по-трудно да владее чувствата си, а моментът не беше подходящ да се размеква.

Дохърти дишаше тежко във врата ѝ. Зави надясно и увеличи скоростта.

– Ухаеш хубаво.

Тя потрепери. Чувстваше се омърсена, докато Дохърти бе увил ръце около нея, караше шейната и дишаше във врата ѝ. Слава Богу, че си беше сложила скиорска маска, иначе нямаше да успее да прикрие погнусата си.

Хрумна ѝ да скочи от шейната. Движеха се с четирийсет километра в час, но лесно можеше да падне накриво и да си счупи врата. И да остане зашеметена. Дохърти щеше да има предостатъчно време да обърне шейната и да я намери.

Джо беше с яркочервен скиорски костюм за безопасност, но сега можеше да бъде убита заради него.

Можеше ли да намери начин да изхвърли Дохърти от шейната и да продължи сама? ТоЙ я държеше толкова здраво, че тя едва дишаше, още по-малко да скочи. И имаше пистолет. Ако я простреляше, щеше да умре, без да има кой да ѝ се притече на помощ.

Шейната се наклони и Джо се замисли дали да не го изблъска назад, но Дохърти се беше вкопчил в нея и Щеше да я повлече със себе си.

– Караш твърде бързо – повтори тя.

– Не ми казвай какво да правя – отвърна той, но намали скоростта.

Джо усети напрежението в тялото му. Беше ли измислил План? Или я беше отвлякъл, защото тя вече знаеше кой е?