Алисън Бренан - Опасна близост

Осъзна, че обичта към друго дете – момче, няма да засенчи спомените за сина ѝ.

Някой почука на вратата и я стресна. Тя погледна часовника. Минаваше седем. Не можеше да повярва, че само преди дванайсет часа смяташе Джон Милър за странен гост, докато се приготвяха да отидат при Уайът и скаутите. Преживя достатъчно неприятности за един ден, но всичко нямаше да свърши, докато Дохърти и Чапман не отидеха зад решетките.

Джо отвори. На прага стоеше Тайлър. Беше навел глава. Имаше уморен вид. Последните два дни бяха дълги за него, защото Джейсън беше застигнат от виелицата и в района се разхождаха убийци.

– Влез – покани го тя и затвори вратата след него.

– Как си?

– Добре. Душът помогна.

– Хубаво.

Той я хвана за раменете и я целуна. С едната си ръка я прегърна през кръста, а с другата намери косите ѝ и ги уви в юмрука си.

Целувката не беше предпазлива, а показа чувство за собственост и отчаяна потребност.

Джо разтвори устни и Тайлър жадно ги целуна и я притисна до себе си. Тя уви ръце около врата му и той едва не я събори на пода в желанието си да я почувства по-близо, а после бавно започна да целува шията, ухото, лицето и отново устните ѝ.

– Щях да го убия, ако ти беше сторил нещо – прошепна, сложи главата ѝ на рамото си и я задържа там. – Не разсъждавах трезво, когато разбрах, че Дохърти те е отвлякъл и Джейсън е тръгнал след вас. Къде му е бил умът?

– Той видя как простреляха чичо му. Не се е замислил какво прави.

– Действал е, без да мисли.

– Говори ли с него?

– Малко.

– Насаме?

Той не отговори.

– Върви да говориш с Джейсън, Тайлър. Той трябва да знае, че се гордееш с него.

– Знае.

– Не може да чете мисли.

Тя докосна бузата му и го накара да я погледне. Видя обич и още много неща. Видя бъдеще, което Джо можеше да има, ако искрено повярваше, че истинската любов може да споходи човек два пъти в живота.

– Говори с Джейсън, Тайлър.

– Той вечеря с другите момчета. Ще говоря после.

– Добре.

– Трябва да се уверя, че няма да избягаш отново.

– Не разбирам.

– Избяга в Деня на благодарността.

– Уплаших се.

Джо се извърна от него, но той не я пусна. Как можеше да му обясни сложните си чувства и силата на емоциите си, когато и тя не ги разбираше.

– Погледни ме, Джо.

Тя вдигна глава и Тайлър се втренчи в нея. "Няма да ти позволя да избягаш. Обичам те" – говореше погледът му.

Той я целуна и Джо затаи дъх.

– Обичам те, Джо. Обикнах те в деня, когато за пръв път те видях в дома на Наш и те наблюдавах как организираш издирвателно спасителния екип. Когато се грижеше и говореше назидателно на Кайл Уъртингтън. Когато дойде при мен в Деня на благодарността и ми даде красивото си тяло. Имах чувството, че съм спечелил от лотария, в която не знам, че участвам. Обичах те и когато избяга, след като ти предложих да се оженим. Чувствата ми не са се променили. Не мога изведнъж да престана да те обичам. Ще чакам, колкото време ти е необходимо да се примириш със загубата на покойния си съпруг, стига да знам, че няма да избягаш от мен, ще ме задържиш в живота си и ще ми позволиш да ти помагам...

– Аз... – Не беше в състояние да каже нищо. Тайлър ѝ даваше втори шанс в любовта. Тя погледна снимката на Кен и Тим на бюрото. – Искам да опитам, но се страхувам.

Мускулите на тялото му се отпуснаха. И той се страхуваше.

– Знам.

– Не искам да ги забравя.

– Погледни ме.

Джо изпълни желанието му.

– Не мога да съпернича на покойния ти съпруг, Джо.

– Това не е надпревара.

– Ти го превърна в надпревара. В очите ти виждам, че непрекъснато ни сравняваш.

– Не е вярно.

– Правиш го и го знаеш. Мислиш за него. Понякога ми се струва, че полагаш усилия да мислиш за него, когато между нас има близост.

– Не е така – прошепна тя.

– Не е ли?

– Ти не разбираш.

– Обясни ми.

Какво можеше да каже? Самата тя не се разбираше. Кен беше мъртъв от четири години.

– Ти си първият мъж, който ме накара да забравя, че съм обичала друг.

Тайлър погали лицето ѝ. Тонът му стана по-мек:

– Не искам да забравяш Кен, а да престанеш да го използваш като щит, когато се сближим твърде много. Не съм имал връзка с омъжена жена и няма да започна да го правя сега.

Той я целуна и тя отново остана без дъх.

– Изглежда, мислиш, че истинската любов се случва само веднъж в живота. Ако не преодолееш този мит, нямаме шанс. Трябва да приемеш факта, че вече не си омъжена, и да не бягаш като невярна съпруга.

Джо кимна. Брадичката ѝ потрепери.