Алисън Бренан - Опасна близост

– Има рана на главата – с дрезгав глас съобщи той.

– Аз ще го кача горе. Ти върви.

Карл тръгна нагоре по стълбите.

– Чисто е – извика Мич.

Тайлър качи Портър по стъпалата и го сложи да седне на пейката до предната врата. Във въздуха се носеше миризма на газ.

– Номер ли е? – Не можеше да повярва, че Джо се е хванала.

– Не. Къщата щеше да се взриви след по-малко от пет минути – спокойно отвърна Бианки, сякаш всеки ден се занимаваше с бомби. – Помислих, че ще се задавиш, но се справи добре. Не знам какви щяха да бъдат пораженията, но тъй като вътре всичко е от дърво, щеше да избухне адски пожар.

– Какво ще правим сега? – попита Тайлър.

– Ще проследим копелетата.

– Дохърти каза, че ще се обади. Мисля, че иска да предложи размяна.

Ханс Виго влезе в хижата.

– Какво стана, по дяволите?

Тайлър му разказа набързо.

– Да, ще се обади, но няма да иска размяна, а да спечели време да се измъкне от Долината.

– Трябва да тръгнем след тях – настоя Бианки.

– Съгласен съм – рече Тайлър, – но когато шейните им спрат, ще ни чуят. Моторните шейни са шумни и звукът се чува надалеч.

– Забрави за моторните шейни. Повредени са.

– Всичките ли?

– Да. Наш и синът му се опитват да ги оправят, но нямам представа колко време ще им отнеме.

– Трябват ни най-малко две – една да закараме Уайът в болница и друга да проследим престъпниците.

– Ще отида в гаража – тъжно каза Портър.

– Трябва да си почиваш – рече Карл. Очите му бяха насълзени и се втренчи в Тайлър, сякаш го умоляваше да спаси внучките му.

– Какво ще правим, когато се обади? – попита Тайлър. – Ако не съм тук, може да извърши нещо безразсъдно.

– Ще остана и ще го свържа с теб – предложи Виго.

– Ще успеем ли?

– Трябва. Престъпниците доказаха, че са много изобретателни. Не можем да им позволим да отидат твърде далеч или ще изчезнат завинаги.

Арън държеше Джоана пред себе си, докато моторната шейна препускаше по Южния път. Стана му смешно, че го наричат път. Никой не можеше да се движи по него, когато беше затрупан с трийсетина сантиметра сняг.

Тя трепереше и той включи отоплението на "Поларис" на максималната степен. Не беше облечена подходящо за студеното време. Беше излязла от хижата по джинси, пуловер и къси ботуши, а Арън не искаше да ѝ е студено. Той се притисна до своята любов, за да я предпази.

"Кучката се опита да те убие!"

Дохърти се намръщи. Болката от нападението със спрея против мечки се превръщаше в далечен спомен, но си спомняше, че не можеше да диша. И мислеше, че ще умре.

Гърлото му още пареше.

Той разтърси глава и прогони мисълта да убие Джоана. Не искаше да я убива. Обичаше я. Тя дойде с него. Съжаляваше. Арън беше убеден, че Джоана съжалява. Иначе защо тръгна с него днес, ако не се разкайваше за стореното вчера?

Времето беше ясно и не след дълго щяха да стигнат до пожарната кула в Лейквю. Дотам имаше трийсет и пет километра и се движеха с шейсет километра в час. Шейната можеше да вдигне сто и петдесет километра в час, но това беше опасно и Арън нямаше да рискува живота на Джоана.

Пожарната кула щеше да им осигури скривалище, да попречи някой да се промъкне към тях и да им спечели време. Той смяташе да нахлуят в някоя необитаема къща, но само двамата с Дъг щяха да охраняват входовете и щеше да бъде трудно да разберат колко души са ги проследили, и да ги видят да се приближават. От пожарната кула се откриваше широка гледка към Долината, особено сега, когато небето беше безоблачно.

Беше на седмото небе, че успяха да излязат от хижата с Джоана и сестра ѝ пред очите на всичките онези ченгета. Нямаше да го направят, ако тя не обичаше толкова много Трикси.

Арън не разбираше защо ѝ пука за кучката. Тя трябваше да знае истината.

Дохърти се беше опитал да каже истината на Бриджит, първата му истинска любов, но тя не искаше да слуша.

Бриджит Харт. Красиво име [2] Heart (англ.) – сърце. – Б. Пр. . Срещаха се в гимназията. Бяха "двойка". Гаджета. Излизаха повече от година. Обичаше я. Беше готов да ѝ даде целия свят. И тя призна, че го обича. Отдаде му се и обеща, че щом завършат, ще се оженят и ще имат деца.

Излъга. Дълго го лъга, защото един ден го заряза.

Как може да оставиш някого, когото обичаш? Как е възможно да си тръгнеш и да заявиш, че вече не го обичаш?

Бриджит му каза, че е прекадено властен. Нуждаела се от пространство и всичките други изтъркани клишета, които означават: "Лъжа те от четиринайсет месеца. Всичко беше лъжа."