Месец по-късно – само двайсет и седем дни, след като скъса с него, тя започна да се среща с един футболист. Тревър Кийн беше умен и атлет и Арън знаеше, че няма шанс.
Но Бриджит обичаше Арън. Трябваше да ѝ напомни този факт. Той беше достоен за любовта ѝ, по дяволите! Тя не разбираше ли това? Игра ли беше, за да го накара да тича след нея? Искаше ли да се бори за нея? Арън можеше да го направи.
Ето защо започна да я следи. Трябваше да я убеди, че той е единствената ѝ истинска любов, но научи, че е нищожество.
Тревър правеше всичко за Бриджит. Отваряше ѝ вратата. Държеше ръката ѝ. Помагаше ѝ с домашните. Какво предимство имаше Арън, за когото всички учители казваха, че не използва потенциалните си възможности, пред звездния атлет и отличник Тревър Кийн?
Никакво.
Обзе го отчаяние, силна, пронизваща душата болка от провала. Разбира се, че Бриджит го беше оставила заради един по-добър човек.
Майка му го беше оставяла много пъти заради по-добри мъже.
Едва не се самоуби. Искаше да го стори. Имаше стар револвер на чичо си. Можеше да се застреля в главата и да сложи край на мъките си.
Майка му беше далеч. Не можеше да се самоубие в къщата, защото леля Дороти щеше да го намери, а Арън не искаше да я разстройва. Тя се държеше добре с него, както и Ани Ериксън, когато майка му го остави при нея преди много години.
Мимолетно, като мисъл, която идва и отлита, а той се опитва да я улови, Арън се запита какъв ли щеше да бъде животът му, ако Ани му беше майка. Или леля Дороти. Ако Джинджър Дохърти не присъстваше в живота му. Ако не я обичаше толкова много, че сърцето му го болеше.
Не се самоуби и дори не се опита да го стори, като зареди револвера, но в сънищата му се роди идея.
Бриджит беше красива. Щеше ли Тревър да я обича, ако не беше красива? Арън пак би я обичал. Би я обичал дори ако беше обезобразена и грозна.
И го доказа. Когато лицето на Бриджит бе обезобразено, Тревър я заряза. Е, не веднага, защото би било нетактично, но го направи. Остави я, отиде в колеж и не я взе със себе си.
Арън беше готов да я приеме отново, макар че бе отдала тялото си на онзи кретен, който не я обичаше. Щеше да я приеме отново, защото истинската любов го изискваше, и все още обичаше Бриджит въпреки обезобразеното лице, изневярата, черната ѝ, извратена душа, защото го изостави... и не я обвиняваше. Всички го зарязваха. В него имаше нещо, което отблъскваше хората.
Тя обаче го предаде. Каза на полицията, че той е обезобразил лицето ѝ. Тогава Арън беше непълнолетен и се яви пред съдията. Жената го съжали и му определи изпитателен срок и консултант психиатър. Той каза, че не е искал да го стори, и наистина беше така. Не искаше да наранява Бриджит, а само да я накара да го обича като преди.
Арън разтърси глава и си спомни къде се намира. Джоана. Тя беше с него, защото искаше. Не бягаше и той дори не опря пистолет в главата ѝ, за да я принуди да му се подчини. В края на краищата, имаше надежда. Арън щеше да направи така, че нещата да потръгнат.
Трябваше да успее. Джоана беше последната му надежда.
Той погледна Дъг, който возеше Трикси Уебър, съпругата на копелетоубиец Линкълн Барне. Това доказваше, че жените не знаят какво е добро за тях. Тя трябваше да му помогне да спечели сърцето на Джоана. Не беше ли доказал, че е достоен за тях? Барне беше прострелял Трикси! Едва не я беше убил. Щеше да ѝ отнеме Лия. Той беше отрепка и Арън се погрижи за него. Не само заради Джоана, но и заради Трикси и дъщеря ѝ. Защити ги. Барне вече не можеше да ги нарани, защото Арън му видя сметката. Той беше мъртъв.
Дохърти захапа ръкавицата си и я изхлузи. Трябваше да докосне Джоана. Тя беше красива като Бриджит и Ребека. Кожата ѝ беше мека. Прокара пръст по брадичката и нежната извивка на шията ѝ. Тя не трепна, нито помръдна. Дишането ѝ се учести. Той отметна настрана косите ѝ и я целуна по врата.
Планът му щеше да се осъществи. Щяха да се обадят на шерифа Тайлър Макбрайд и да му кажат да приготви хеликоптер за бягство. И да поискат пари за всеки случай.
Дохърти не възнамеряваше да бъде наблизо, когато хеликоптерът кацнеше. Щом ченгетата разберяха, че са измамени, двамата с Джоана щяха да са напуснали Долината и да започват новия си живот заедно.
Увеличи скоростта, изпревари Чапман И му направи знак да спре.
– Угаси мотора.
Дъг изпълни заповедта.
Дохърти се ослуша. Никой не ги преследваше. Бяха повредили моторните шейни в хижата. Гениална идея, въпреки че беше на Дъг.
– Е, да тръгваме. – Той отново запали мотора и този път излезе Начело.
Читать дальше