Алисън Бренан - Опасна близост

Чапман и Дохърти се обърнаха към нея. Дъг държеше пистолет.

Тя вдигна ръце.

– Арън, може ли да поговорим насаме?

– Какво...

– Ней вярвай – прекъсна го Чапман.

Дохърти го погледна гневно и сетне подозрително се втренчи в Джо.

– Какво има?

– Градът още не е завършен. Строителният предприемач се опита да възкреси предишната слава на Лейквю, когато е бил миньорски град преди стотина години. Строи старинен град, където ще има мотел, магазини и ресторант. Поне така си мисли. – Тя завъртя очи. – Идеята е чудесна и хората няма да пътуват далеч да пазаруват. Ще идват на спокойствие и да се възстановяват.

– Нея слушай – отново се обади Чапман.

Джо погледна Дохърти.

– В сградите няма нищо, нито отопление, нито храна и вода. Повечето не са довършени. Неприятно ми е, че трябва да се съглася с приятеля ти, но в пожарната кула няма да сме по-добре. Вярно, вижда се в радиус от няколко километра, но там няма прозорци. Ще бъде най-малко десет градуса по-студено и вятърът... – Погледна Трикси, за да бъде по-убедителна. Сестра ѝ беше премръзнала и посиняваше, но се стараеше да не го показва.

Джо заговори тихо и се приближи до Арън. Докосна ръката му. Погледна го в очите. Той изглеждаше напълно нормален, но тя знаеше на какво е способен.

– Трикси изпитва болка. Кракът я боли ужасно от студа. Моля те, нека отидем някъде на топло.

– Къде?

Тя наклони глава и видя, че Дохърти погледна загрижено Трикси. Не му беше безразлично. Не искаше сестра ѝ да страда.

Джо можеше да се възползва от това.

– В къщата на Сам Наш.

– Какво? – намеси се Дъг. – Ще послушаш кучката? Трябваше да запушим мръсната ѝ уста.

Джо отстъпи зад Дохърти, сякаш се уплаши от Чапман. Е, наистина се страхуваше. Дъг Чапман беше неконтролируем. Тя не можеше да предвиди какво ще направи, но Арън трябваше да бъде на нейна страна.

– Кой живее там? – попита Дохърти.

– Сам Наш и синът му Питър, но в момента и двамата са в хижата. Къщата им е само на три километра оттук. Топло е и има храна. Най-хубавото е, че е на хълм. Ще видиш всеки, който идва по алеята за коли. Кълна се, Арън. И ако не ми вярваш, отиди там и щом не ти хареса, се върни тук. Не е далеч.

– Не – заяви Чапман. – Предпочитам града. Защо да ѝ вярваш?

– Добре – каза Джо и гневно го изгледа. – да отидем в града. Намира се на осем километра в противоположната посока, но ще стигнем. И ще се увериш, че съм права.

– В къщата ще бъде по-добре – обърна се Арън към Дъг.

– Не можеш да ѝ вярваш! – възкликна той.

– Скоро ще разберем дали лъже. – Дохърти я погледна и докосна брадичката ѝ. Джо трябваше да използва цялото си хладнокръвие, за да не се отдръпне.

– По дяволите! Дано има уиски или ще убия някого – заяви Дъг и изгледа гневно Джо.

Арън застана пред нея и я скри от убийствения му поглед.

– Да тръгваме. – Той се обърна към Джо: – Студено ли ти е?

– Добре съм.

Дохърти сложи ръце на раменете ѝ и ги разтърка. Масажът я затопли и ѝ напомни, че всъщност ѝ е много студено. Краката ѝ бяха ледени и ако останеше още малко навън, щеше да се вкочани.

– Ще те сгрея.

Тя потрепери, когато той я прегърна и я поведе към моторната шейна. Докато се качваха, Арън зарови лице във врата ѝ.

– Съжалявам, че нямахме време да си вземеш дрехи.

– Добре съм – повтори Джо.

– Ще ти купя всичко необходимо веднага щом се измъкнем оттук.

– Много си мил.

Дано планът ѝ успееше.

Тайлър седеше в антрето и чешеше санбернара зад ушите. Мислеше. Работеше само една шейна, а той искаше да намери Джо.

Позволи на Наш да заведе Уайът от другата страна на прохода Ред Рок, където щеше да ги посрещне спасителният хеликоптер и да закара брат му в най-близката болница.

Това беше най-трудното решение, което беше взимал през живота си. Но ако скоро не получеше медицинска помощ, Уайът щеше да умре. Вдигна висока температура и от време на време изпадаше в безсъзнание.

Снощи разговаряха, а сега...

– По дяволите – измърмори той.

Ханс излезе от кабинета.

– Дохърти се обажда.

Тайлър скочи и стресна кучето.

– Какво каза? – попита и тръгна към кабинета.

– Иска да говори с теб.

Тайлър кимна, пое дълбоко дъх и взе предавателя.

– Шерифът Макбрайд.

– Искам транспорт – хеликоптер – да ни изкара от Долината.

– Знаеш, че не мога да го направя.

Ханс Виго бе доближил ухо до предавателя, за да слуша разговора.

– Нямаш избор. Имам две заложнички и докато двамата с Дъг сме на свобода, няма да ги видиш отново.