Алисън Бренан - Опасна близост

– Вярвам ти. Само исках да знам.

Той кимна и я погледна в очите. Наведе се и устните му почти докоснаха нейните. Джо извърна глава. Направи го инстинктивно, не можа да се сдържи. Ако беше предупредена, вероятно щеше дори да го целуне, но той я изненада.

Дохърти хвана главата ѝ и я обърна с лице към себе си.

– Няма да ми отказваш онова, което е мое. Вероятно разбираш, че така е най-добре. Тук си обвързана с много неща и хора. Трябва да избягаме, за да бъдем заедно. Но сега, когато сме сами, няма да извръщаш глава.

Той я целуна. Джо не се отдръпна, защото се уплаши, че Дохърти ще направи нещо по-лошо. Китките ѝ опънаха въжетата. Пръстите ѝ се опитаха да развържат възлите, които обаче бяха здраво стегнати.

– Няма да те нараня – прошепна в ухото ѝ Арън, – освен ако отново не ми измениш. Простих ти за вчера, но няма да ти простя за днес. Няма да ти дам трети шанс.

Стана и излезе от кухнята.

– Трикси – промълви Джо, когато чу, че той слиза по стълбите, – можеш ли да разхлабиш възлите?

– Какви ги вършиш? Играеш си с него. Не го прави. Не си играй. Те ще ни убият. Първо ще ни изнасилят и после ще ни убият! – Сестра ѝ щеше да изпадне в истерия.

Джо не се съмняваше, че Дъг Чапман ще изнасили едната или и двете. Вярваше обаче, че Арън Дохърти не иска да ги изнасили. Желанието му беше Джоана да бъде негова приятелка и съпруга. Докато играеше тази роля, тя беше в безопасност.

Не беше сигурна какви са всичките правила на играта, нито дали той ще ги промени неочаквано, но беше убедена, че Тайлър ще ги открие, ако останат в дома на Наш, а ако тръгнат, шансовете им за оцеляване ще намалеят.

– Трикси, слушай – продължи, като се ослушваше за движение по стълбите или звук от отваряне на врата. – Тайлър ще ни намери, но трябва да забавим престъпниците.

– Той мисли, че сме в базата!

– Тихо. "Поларис" има сателитна система за проследяване. Инсталирахме я миналата година, спомняш ли си?

– Наистина ли мислиш, че ще ни намерят? – попита Трикси след дълго мълчание.

– Да. Но трябва да се преструваме, че се подчиняваме на убийците. Още съвсем малко. Можеш ли да разхлабиш възлите? Помогни ми. Трябва да се развържем. Ако успеем, знам къде Наш държи оръжията си.

– Ще се опитам.

– Ако не можем, не се съпротивлявай и ги бави.

– Не знам дали ще мога да го направя. Онзи тип е толкова противен. Но Арън ме плаши още повече. Говори нормално, но погледът му е безумен.

Джо знаеше какво има предвид сестра ѝ. Арън Дохърти беше безличен и говореше спокойно, но думите и видът му... Надяваше се, че ще успее да се справи с него. Припомни си какво беше научила предишната нощ от агент Виго. Как Арън много пъти е бил изоставян от майка си при роднини и приятели в цялата страна.

Коя майка би постъпила така с детето си? Можеше ли да бъде толкова студена, че да го оставя седмици и дори месеци?

Джо никога не бе оставяла сина си. Опита се да си представи как се е чувствал Арън, докато расте без баща и с майка, която се появява и изчезва от живота му, когато поиска, и отсъства от рождените му дни и училищните празници. Тими обичаше футбола и Джо и Кен ходеха на всеки мач. Джо присъстваше и на повечето му тренировки. Разбира се, когато крайният срок за предаването на поредния ѝ роман наближеше, носеше лаптопа си на игрището и пишеше, докато момчетата ритаха топката или се боричкаха, но обичаше да гледа сина си.

Опита се да изпита съчувствие към Арън, но ѝ беше трудно. Той простреля Уайът и го остави насред дивата пустош. Отвлече нея и Трикси не само като заложници, но и защото беше обсебен от Джо. И беше убил Линкълн Барне от погрешно разбрано чувство, че отмъщава за нея.

Не ѝ беше приятно, че убийството на Линк я радва. Когато го осъдиха на смърт, изпита смесени чувства, предимно заради Лия. Детето не беше виновно за нищо и не заслужаваше да носи позорното клеймо, че баща ѝ е убиец.

Ето защо не говореше на тази тема. Не говореше с Лия и за Кен и Тим, с изключение само на няколко думи. Не беше честно към Лия. Момиченцето обичаше Кен и обожаваше братовчед си Тим. Имаше и хубави, и лоши спомени.

Джо трябваше да споделя повече хубави спомени с племенницата си, за да запомни Тим не като момчето, застреляно от баща ѝ, а като братовчеда, с когото е играла футбол и видеоигри.

И Джо трябваше да си спомня хубавите мигове, а не последния ден.

– Извинявай – каза на Трикси.

– За какво? Ти си силна. Не знам как го правиш.

– Съжалявам, че те накарах да се чувстваш виновна за убийството на Кен и Тим. Вината не е твоя, но мисля, че подсъзнателно съм те обвинявала. Не е честно. Не си искала Линкълн Барне да е насилник и убиец, нито да идва в дома ни. Ти се криеше, за да спасиш живота си, но той те намери. Аз съм виновна.