Алисън Бренан - Опасна близост

– Не, Джо, моля те...

– Слушай, Трикси. Говоря сериозно. Линк е бил обсебен от теб. Осъзнах го едва сега, докато наблюдавах Арън. Това не е нормално. Линк е бил психопат. Щял е да те преследва, където и да отидеш. Ако се беше върнала в Долината, щеше да дойде тук. Трябваше да изведа децата или да бъда по-внимателна... – Потрепери и си пое дълбоко дъх. – Ти си моя сестра, Трикси. Обичам те.

– Господи, Джо, не заслужавам прошката ти...

– Тихо. – На Джо ѝ се стори, че вратата се отвори. Миг по-късно се тресна и двете с Трикси подскочиха.

– Арън! – извика Чапман.

– Горе съм – чу се приглушен отговор. – Намерих оръжия.

– Добре.

Чапман влезе в кухнята.

– Виж ти! Двете сестри самички.

Той възседна Джо на стола. Тя усети противния му дъх и студените му ръце на врата си.

– Хубавица си, Джо. Красавица. Хубав задник, хубави гърди и красиво лице. Арън не иска да те споделя, но може би няма да е непрекъснато тук, по дяволите! Може да се позабавляваме, само ти и аз. – Чапман потърка пениса си в нея и я целуна по устните. Тя извърна лице и той се изсмя в ухото ѝ. – И без това не обичам много да се целувам. Но определено обичам завързани и безпомощни жени.

Бръкна под пуловера ѝ и ощипа зърната на гърдите ѝ. От очите на Джо потекоха сълзи от болка.

И двамата едновременно чуха стъпките по стълбището. Чапман скочи и направи същото с Трикси. Целуваше я, когато Дохърти влезе.

На лицето на Арън се изписа отвращение.

– Стани от нея, Дъг. Почакай, докато се измъкнем оттук. Готови ли са моторните шейни?

– Заредени са и чакат в гаража.

– Защо не ги докара пред къщата?

Чапман стана. Трикси хлипаше.

– Всичко е наред – прошепна Джо, въпреки че не го вярваше напълно.

"Забави ги, по дяволите! Измисли нещо!"

– Защото съм ужасно уморен и ми е студено – отговори Дъг. – Хайде първо да ядем и да съберем сили, щом ще пътуваме още час и нещо.

– Арън, неприятно ми е да ти го кажа, но съм съгласна с него – обади се Джо. – В Монида няма нищо. Вероятно дълго време няма да намерим храна или нещо друго. – Той, изглежда, не беше съгласен с нея и тя добави: – Не съм яла цял ден, Арън, и най-после апетитът ми се възвърна.

Той докосна леко лицето ѝ и тя се усмихна. Надяваше се, че има сърдечен и приятелски вид, но всъщност искаше да се изплюе в лицето му.

– За теб, моя любов. Двайсет минути. Само толкова. И после трябва да тръгваме.

Тайлър и Мич бяха в едната шейна, а помощник-шерифите Гросман и Дънкан – в другата. Караха по пресните следи в снега, оставени от двамата убийци, които бяха отвлекли Джо и Трикси. Специалните части бяха тръгнали, но щяха да пристигнат след два часа. Тайлър не можеше да чака толкова дълго. Не знаеше защо Дохърти излъга къде се намират. Или може би беше казал, че са в базата и щеше да се обади в последната минута да изпратят хеликоптера на друго място.

Ханс Виго щеше да ги предупреди по предавателя, ако шейните започнеха да се движат. В момента бяха в ранчото на Сам Наш. Не можеха да използват други превозни средства. Джипът на Наш не можеше да върви по дебела снежна покривка.

Наш имаше и снегорин, но се движеше бавно. Дори ако Чапман, който имаше технически познания, разбереше как да го подкара, Тайлър не мислеше, че биха рискували да тръгнат с нещо, движещо се толкова бавно.

Дохърти или смяташе да се срещнат в базата, след като разбереше, че хеликоптерът идва, или нямаше намерение да се срещат и печелеше време, за да избяга.

Престъпниците нямаха оръжия, но в дома на Наш можеха да си набавят цял арсенал. Наш имаше няколко пушки. Беше взел само една, когато дойде в хижата вчера.

Небето беше по-скоро синьо, отколкото сиво и въпреки че езеро Ъпър Ред Рок се намираше на няколко километра, Тайлър виждаше как слънцето се отразява в спокойните води. Езерото беше дълбоко и през зимата замръзваха само два-три сантиметра от повърхността.

Макар че водата беше идеална, с температура около плюс един градус според прогнозите, Карл Уебър каза, че вероятно скоро ще се разрази буря. От Метеорологичната служба я предвиждаха след двайсет и четири часа, но той вярваше на преценката на Карл, защото бе преживял безброй изненадващи бури.

Стигнаха на три километра от ранчото на Наш, спряха и слязоха от шейните. Дойдоха бързо, защото видимостта беше добра и Чапман и Дохърти бяха оставили ясни следи.

Четиримата мъже сложиха ските. Всички имаха предаватели, а Тайлър носеше и преносимата радиостанция, за да поддържа връзка с хижата. Не можеха да се движат бързо като с моторните шейни, но се пързаляха с десетина километра в час. Тайлър се зарадва, че е опреснил уменията си в зимните спортове, откакто се премести в Монтана, иначе щеше да се влачи отзад.