Алисън Бренан - Опасна близост

Вместо да се успокои, Трикси изглеждаше още по-ядосана:

– Защо ми прощаваш толкова лесно? Защо, Джо? След всичко...

– Кажи ѝ! – прекъсна я Дохърти.

Бим!

– Аз... аз...

Трикси се разрида неудържимо и се свлече надолу, а Чапман я пусна да падне на пода.

– Да изчезваме, Арън – извика Дъг. – Искам да тръгваме. Всичко е готово и губим време, защото се занимаваш с тъпи игрички.

Бум! Бум! Бум!

Джо отвори широко очи, когато Дъг Чапман политна назад. Пистолетът му стреля веднъж и куршумът се заби в тавана, откъдето като сняг се посипа мазилка. Нямаше кръв, защото Чапман беше облечен в дебело скиорско яке и сцената беше още по-сюрреалистична. След миг отдолу потече кръв и започна да капе на земята.

Устните му се раздвижиха, но от гърлото му не излезе звук. Строполи се тежко на пода и не помръдна повече.

Бам

– Кажи ѝ, Трикси! – Гласът на Дохърти беше толкова тих, че Джо едва го чу.

Сестра ѝ поклати глава.

– Не, не, не!

– Всичко е наред, Трикси – каза Джо. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а очите ѝ се стрелкаха ту към трупа на Чапман, ту към ужасеното, обляно в сълзи лице на сестра ѝ.

– Кажи ѝ, Трикси!

– Прощавам ти – рече Джо. Изпита желание да отиде при сестра си, но Дохърти я държеше здраво. – Миналото няма значение.

– Кажи ц! – изкрещя Дохърти.

– Аз съм виновна – изхлипа Трикси. – Аз съм виновна, че Кен и Тими умряха.

Джо искаше да каже, че вината не е нейна и не я обвинява за действията на Линкълн Барне, дори Трикси да е била омъжена за убиеца, но думите не излизаха от устата ѝ. Имаше нещо друго, което сестра ѝ не казваше.

– Питала ли си се как Линк ви е открил? – обърна се Дохърти към Джо. – Как е разбрал къде живеете?

Джо си беше задавала този въпрос, но след като Тими умря, това ѝ се стори без значение. Трябваше да попита, но беше замаяна от шока. А после дойде процесът... и така и не се разбра. Всъщност ѝ беше все едно. Съпругът ѝ и синът ѝ бяха мъртви и това беше достатъчно.

Тя погледна сестра си. Сега всичко придобиваше логика. Самообвиненията на Трикси, фактът, че се върна в Долината, въпреки че там не ѝ харесваше. И защо не ѝ беше приятно Джо да бъде с Лия, докатб в същото време ѝ я натрапваше.

Вина.

Бим!

– Няма значение – промълви Джо, макар че имаше значение. И сега, след като въпросът беше повдигнат, как можеше да го пренебрегне?

"Дохърти застреля съучастника си хладнокръвно. Ще убие и теб. Трябва да се махнеш и да измъкнеш Трикси. Нищо друго няма значение."

– Има – изплака Трикси и я погледна. Лицето ѝ беше изкривено от болка. – Аз му се обадих. Казах му да се срещнем в ресторанта на магистралата. Исках да замина с него. Знаех, че не мога да взема Лия, но трябваше да бъда с Линк. Той не дойде, но явно ме е проследил. Искаше Лия повече от мен. Проследил ме е до дома ти. Съжалявам, Джо. Нямах представа, че ще нарани някого.

Да нарани някого? Барне уби и мъж, и малко момче. Защото Трикси го беше завела в дома им.

– Съжалявам, Джо. Иска ми се да бях умряла в онзи ден.

Бум!

Джо изпищя. Устата на Трикси се отвори и от ъгълчетата потече кръв.

– Не!

Дохърти пусна Джо да отиде при сестра си.

– Радвам се – промълви Трикси. – Радвам се, че умирам. Грижи се за Лия. Ти си добра майка.

– Дръж се, дръж се! – извика Джо и я прегърна. Главата и сърцето я заболяха. Не можеше да мисли за онова, което Трикси бе направила. Обичаше я. – Моля те, не умирай.

– По-добре да е мъртва – рече Дохърти. – Отмъстих за теб. А сега да тръгваме, само ти и аз.

Бам!

Беше дванайсет часът на обяд и животът на Джо никога нямаше да бъде същият.

Тайлър погледна Мич. Никой не пророни дума. И двамата чуха изстрела.

Със свито от страх сърце Тайлър се устреми напред. Бианки го последва. Къщата на Наш беше встрани от пътя и алеята за коли беше покрита със сняг, но маркерът показа, че Тайлър трябва да завие. Намалиха скоростта и инерцията ги изтласка до средата на хълма.

– По дяволите! – измърмори Тайлър.

Непретенциозната двуетажна фермерска къща на Наш беше само на стотина метра.

– Ще трябва да се придвижим успоредно на сградата – каза Мич, спусна се и се плъзна покрай пътя долу.

Тайлър го последва. Времето беше от изключително значение. Кой беше ранен?

Друг изстрел прониза въздуха и после се чу писък.

Джо.

Бианки спря, завъртя се и втренчено изгледа Тайлър.

– Запази хладнокръвие, шерифе. Не знаем какво е станало.

Мич беше прав, но жената, която Тайлър обичаше, беше в ръцете на психопат, нападнал и убил друга жена, която не бе отвърнала на чувствата му.