Алисън Бренан - Опасна близост

– Мъртъв е. Арън го простреля три пъти.

– Кървиш.

– Трябва да видя Трикси. Моля те! Ако е жива...

Джовлезе препъвайки се в кухнята. Тайлър я държеше да не падне.

Трикси лежеше там, където я беше оставила. Джо седна до нея и провери дали има пулс, но не долови нищо. Ослуша се дали диша, но пак не чу нищо.

И после се разплака:

– Защо, Трикси? Защо?

Тайлър оглеждаше трупа на Дъг Чапман. Не каза нищо, но се обърна с гръб към убиеца, който очевидно също беше мъртъв.

Сетне приклекна до Джо и провери жизнените показатели на Трикси.

– Не можеш да направиш нищо, Джо.

– Ами, ако не се бях опитала да манипулирам Арън? Не знам защо я застреля – каза тя, но всъщност знаеше. От извратено чувство за отмъщение. По лицето ѝ потекоха солени сълзи и опариха раната на лявата ѝ буза.

– Джо, трябва да прегледам раната ти.

Каквото и да беше направила преди четири години, Трикси не заслужаваше да бъде убита.

"Тя е довела Линкълн Барне в дома ти."

И беше мъртва.

– Лия не трябва да знае.

– Джо, миличка. – Тайлър отново я вдигна на ръце, изнесе я от изцапаната с кръв кухня и я сложи да легне на дивана във всекидневната. Зави я с вълнено одеяло, разголи рамото ѝ и погледна раната.

– Ще ѝ кажем заедно.

Тя затвори очи.

– Лия не трябва да знае истината.

– Истината, че майка ѝ е била убита? Не разсъждаваш трезво. Изпаднала си в силен шок, мила.

Тя чу звук от разкъсване на плат и отвори очи. Тайлър превързваше раната ѝ. Не усещаше пръстите си.

И той не трябваше да знае за грешките на Трикси. Тя щеше да пази тайната на сестра си.

Протегна ранената си ръка към него и Тайлър стисна пръстите ѝ.

Шумът на верандата я стресна. Тайлър скочи и насочи пистолета си.

– Макбрайд!

– Вътре съм!

Гросман и Дънкан влязоха във всекидневната. Израженията им бяха озадачени.

– Чапман е мъртъв – рече Тайлър. – Дохърти го е убил, а също и Трикси Уебър. Мич тръгна сам след него.

Джо се надигна.

– Трябва да отидете с него! Той се нуждае от помощ. От подкрепления.

– Шейните ни са на три километра оттук. Дойдохме със ски, за да не се чуват моторите. Надявам се, че Мич няма да направи някоя глупост. Били, донеси предавателя. Оставих го в гаража при ските. Трябва да се обадя на Ханс Виго и да му кажа къде да изпрати специалните части.

Тъпакът го настигаше.

Арън караше моторната шейна "Поларис", колкото можеше по-бързо. Почти летеше по снега. Първата преспа, която прескочи, го уплаши до смърт, но не падна от шейната. Чувстваше се като едно цяло с нея.

"Джоана ти измени. Щеше да те убие."

Не.

"Да. Беше взела пистолета на Дъг. Вчера те напръска със спрей против мечки, а днес щеше да те застреля с пистолет."

– Аз убих сестра ѝ – изрече на глас той.

"Кучката го заслужаваше. Искаше Линк Барне. Той я биеше и това ѝ е харесвало толкова много, че е щяла да избяга с него."

Линк разказа на Арън всичко, докато бяха в затвора. Как всеки ден се обаждал на Трикси на мобилния ѝ телефон и я молел да се върне при него. Най-после я убедил да се срещнат, но на място, където има много хора. "Тя не искаше да виждам дъщеря си Лия. Беше готова да позволи на друг мъж да я отгледа, но не и на баща ѝ!"

Линк проследил Трикси до дома на Джоана, но Лия не била там. И тогава откачил.

"Не исках да убивам никого. Исках само моето. Дъщеря си и съпругата си. Моето."

Арън не съжаляваше, че е убил негодника, нито Трикси Уебър. Кучката си го заслужаваше.

"Джоана също."

Той напрегна тяло и подкара шейната още по-бързо.

Джоана му измени. Щеше да го убие. Непрекъснато го лъжеше.

Също като Ребека. И Бриджит.

Като проклетата му майка.

"Джинджър те обичаше."

Арън бързо разтърси глава и се опита да прогони мислите си. Майка му никога не го бе обичала. Той беше собственост. Притежание. Използваше го като залог срещу баща му, когото не си спомняше да е виждал, с баба му и дядо му и всичките непознати, при които го оставяше.

Когато Ани, която го обичаше, поиска Арън да живее с нея, Джинджър дойде и го взе.

"Защо не се бори за мен, Ани? И ти ли лъжеше?"

На кого да вярва?

Трак-трак.

Копелето стреляше по него!

Арън погледна наляво. Беше твърде стръмно. А вдясно имаше дълбоки преспи, същински бели пясъчни дюни.

Нямаше представа къде се намира, но трябваше да се отърве от стрелеца.

Отпред видя паднало дърво. Беше огромно и той нямаше време да разсъждава.

Зави рязко надясно, без да намали скоростта. Отстрани пътят беше по-стръмен, отколкото мислеше, и Арън прелетя над преспа, висока метър и нещо.