Алисън Бренан - Опасна близост

Тръпката беше ужасяваща, но и вълнуваща.

Приземи се и щеше да се пребие, но свърна наляво и после надясно около друга висока преспа. Мястото приличаше на лабиринт, където можеше да се изгуби.

Както и ченгето, което го преследваше.

Сякаш като в сцена от филм Арън видя как моторната шейна прелита над него. В нея нямаше никого.

Ченгето беше изхвърчало и вероятно си бе счупило врата.

Той нямаше намерение да чака да види какво се е случило. Насочи шейната на североизток и продължи.

Специалните части на ФБР се приземиха в имота на Наш трийсет минути по-късно. Тайлър остави Джо в къщата с Дънкан и Гросман и отиде да разговаря с командосите.

Бианки не се беше върнал и не отговаряше по предавателя. Честотата на полицейските предаватели обхващаше цялата долина, но може би Мич преследваше Дохърти по-надалеч, отколкото Тайлър предполагаше.

От хеликоптера слязоха десет въоръжени командоси. Командирът се приближи до Тайлър и свали шлема си.

– Агент Хънтър Блекстоун. Вие трябва да сте шерифът Макбрайд.

Тайлър стисна ръката му.

– Тайлър.

– Агент Виго каза, че единият престъпник и един цивилен са мъртви, а другата мишена е на свобода.

– Да. Арън Дохърти избяга с моторна шейна. Единият от вашите хора го преследва.

– От моите хора?

– Федерален агент Мич Бианки.

– Бианки е тук?

– Ханс не ти ли каза?

– Не с толкова много думи.

– Има ли проблем?

– Не, няма. Бианки е един от най-добрите, но помислих, че е заминал за Сакраменто.

– Ако е така, пътува с шейна. – Той се намръщи. – Не съм го чувал от трийсет минути.

– Ще изпратя пилота и половината си хора да разузнаят и да видят дали ще забележат беглеца. Накъде тръгнаха?

– На запад. Сигурно ще видите шейните. Разпръскват много сняг.

– Добре е да го знаем – рече Блекстоун и тръгна обратно към хеликоптера. Тайлър не чу думите му, но шестима мъже се качиха отново и хеликоптерът излетя. Блекстоун се върна. – Пилотът ми е притеснен заради времето.

Тайлър погледна облака, който помрачаваше синьото небе.

– Ще се развали ли скоро?

– От югоизток се задава силна буря. Ще се разрази силно и бързо. Ще загубим видимост след три-четири часа. – Той никога нямаше да свикне с времето в Монтана. – По-добре да намерим Мич и Дохърти, преди да бъдете принудени да се приземите.

– Погрижихте ли се за труповете?

Тайлър поклати глава.

– Още са в кухнята. Едната жертва е сестра на оцелялата.

– Съжалявам – промърмори агентът. – Хората ми ще се погрижат за тях. – Той се огледа. – Къде можем да ги сложим?

– В гаража. – Тайлър посочи надолу по склона. – Имате ли чували?

Блекстоун кимна.

– Може ли да използваме къщата като команден център?

– Да. Собственикът кара брат ми на лекар от другата страна на планината.

– Брат ти?

– Той е водачът на скаутите, когото простреляха вчера.

– Да. Ще обезопасим мястото. Никой няма да може да влезе без наше разрешение. А ти си отдъхни. Агент Виго каза, че дежуриш по двайсет и четири часа от три ДНИ.

Начинът, по който Блекстоун произнесе думите "агент Виго", показа, че колегите на Ханс много го уважават.

– Няма да си отдъхна, докато не разбера какво е станало с Мич – заяви Тайлър.

– Ще го намерим. В хеликоптера имаме свръхмодерни сензори.

– Добре. След като го намерите, открийте Дохърти. Имам лошото предчувствие, че ще се върне за Джо.

– Ще бъдем готови за него.

Арън следваше пътя по картата към къща, близо до водохранилището "Лима".

Чу хеликоптера, който търсеше него или мъртвото ченге. Нямаше значение. Колкото по на запад отиваше, толкова по-надалеч бръмчеше хеликоптерът.

Когато отиде в хижата, той използва информацията, която намери в кабинета, за да разпознае къщите в района, и внимателно ги отбеляза на картата. Тогава не беше сигурен дали ще се нуждае от тях, но знаеше, че трябва да отдели Джо от семейството ѝ, за да я убеди в благородството си.

Но сега беше сам.

Стъмняваше се, а още нямаше три следобед. Караше от четири часа и преди малко включи на резервното гориво. Изразходва много бензин, докато бягаше от ченгето, затова караше с не повече от трийсет километра в час, след като разбра, че ченгетата в хеликоптера са го забелязали.

Синьото небе беше станало тъмносиво. Облаците се събираха като във филм на ужасите. В далечината се разнесе гръмотевица, която прозвуча много по-заплашително в Долината, отколкото в голям град като Лос Анджелис.