Алисън Бренан - Опасна близост

Арън спря, когато видя първите снежинки, и извади картата. Не беше сигурен къде се намира и макар да знаеше, че е изминал сто и двайсет километра, криволичеше. Предполагаше, че е на няколко километра от водохранилището "Лима", но ако грешеше?

Снегът се сипеше измамно леко около него. По дяволите, нямаше представа къде се намира.

Не, не беше вярно. Беше се движил предимно на североизток. Наблюдаваше компаса. И това означаваше, че е... тук.

Той погледна картата и после наоколо. Ами, ако грешеше?

Не можеше да си позволи да се лута, докато намери къщата. Ако бензинът свършеше насред дивата пустош...

"За всичко е виновна Джоана."

Арън удари с юмрук по контролното табло на "Поларис". По дяволите! Трябваше да я вземе със себе си.

"Тя не искаше да идва с теб. Не те обича. Излъга те. През всичките тези години ти беше палячо. Животът се шегуваше с теб."

Преди осем години, когато отиде при Ребека да ѝ обясни и да я помоли за прошка, той осъзна, че тя го смята за палячо.

Арън безшумно се вмъкна в дома ѝ. Ребека имаше алармена система, но той знаеше кода. Изненада се, че не го е сменила, но вероятно не подозираше, че Арън го знае.

При нея имаше някакъв мъж. Актьорът, който злословеше по негов адрес. Той беше виновен, а не Ребека. Арън твърдо вярваше в това, докато не подслуша разговора им...

– Скъпа Ребека, как се чувстваш? – Гласът на Трент Блейк беше превзет и снизходителен.

Защо го беше пуснала в дома си? В спалнята си?

– Добре съм.

Какъв хубав глас. Арън затвори очи и си представи, че Ребека говори на него така нежно и с обич.

Разнесе се шум от движение.

– Така по-добре ли е? – попита Блейк.

– Много по-добре.

Звук от целувка.

Арън настръхна. Блейк беше целунал Ребека. Докосна я с устни. Това изобщо не беше хубаво.

– Бог те изпрати, Трент – въздъхна тя. – Нямаше да се справя без теб през последните седмици.

– Все още се тревожиш.

– Разбира се. Полицията не го е открила.

– Търсят го. Едва ли е толкова глупав, че да дойде тук.

– Не знам. Той не е в ред.

– Естествено, че не е! Нарани те. Човекът е психопат.

– Мисли, че между него и мен има нещо.

– На кого му пука какво мисли?

– Нямаше нищо. Поне тогава.

– Какви ги говориш?

– Ти си твърд като скала, Трент. Не мислех, че с твоята репутация...

– Не вярвай на всичко, което чуваш, скъпа.

Целувка. Тишина.

– Благодаря ти, че седиш при мен – каза Ребека.

– Ще остана, колкото искаш.

Арън не си спомняше да ги е убивал. Видя сцената в мъгла, сякаш гледаше някъде отдалеч, на забавен каданс. Влезе в стаята на Ребека. Трент Блейк се нахвърли върху него и той го посече с три замаха.

Ребека изпищя.

Наръга я. Полицаите казаха, че я е наръгал трийсет и два пъти. Не си спомняше. Помнеше само първия удар. След това извади ножа, погледна го и видя стъписването ѝ.

"Обичах те, обичах те, обичах те, обичах те."

Той изпъшка. Ръката го заболя така, сякаш току-що бе наръгал някого трийсет и два пъти. Вгледа се в картата.

Щеше да намери фермата на Винцети, да зареди бензин, да открие Джоана и да изтръгне сърцето ѝ.

Така както тя бе изтръгнала неговото.

И всеки, който се опиташе да му попречи, щеше да умре.

Бурята само дразнеше Долината. Приближаваше се бързо, но отлагаше идването си с краткотрайни снежни вихрушки от време на време. Но не времето, а спускането на нощта беше причината хеликоптерът да кацне.

Тайлър и Джо се върнаха в хижата с последния курс. Намериха Бианки почти веднага. Беше излетял от шейната, докато преследваше Дохърти, и си беше ударил главата. Снегът не беше толкова мек, колкото изглеждаше. Провървя му, че не си е счупил нещо.

Мич остана с половината екип на специалните части в дома на Наш в случай, че Дохърти се върне. На разсъмване, ако времето позволяваше, щяха да подновят издирването.

Останалите командоси бяха в хижа "Носова глава". Гросман и Дънкан придружиха бойскаутите и гостите до дома на Уъртингтън, където щяха да прекарат нощта. Сутринта щеше да ги вземе хеликоптер и да ги закара при семействата им. Всички, с изключение на Джейсън. Той не пожела да замине с тях и баща му не настоя. В– хижата вече беше безопасно. Ченгетата бяха повече от цивилните. Джейсън беше в кабинета с Бъкли. Тайлър реши, че е време синът му да има куче. Когато беше малък, Тайлър имаше куче, но Кип беше блъснат от кола и трябваше да бъде приспан. След това не можеше да приеме друг домашен любимец, но Джейсън беше момче, а момчетата се нуждаеха от кучета.