Алисън Бренан - Опасна близост

Агентът на ФБР посочи гаража. Вратата беше отворена. Той допря пръст до устните си. Двамата се приближиха до вратата и надникнаха.

Вътре нямаше никого.

– По дяволите! – изруга Бианки.

Шейните вероятно бяха близо до къщата и това означаваше, че убийците може да избягат и те няма да могат да ги проследят.

Още един писък раздра тишината и двамата се отправиха колкото е възможно по-бързо към къщата.

Арън Дохърти се вторачи в Джо.

– Идваш с мен. Трябва да дойдеш. Ще се отърва от тях и после ще бъдем само аз и ти.

Когато я дръпна от трупа на сестра ѝ, тя видя двама скиори, които се спуснаха по склона и се отправиха към гаража.

Потисна мъката си и започна да мисли само как да избяга.

Отиде с Дохърти до верандата и после се строполи на земята и се сви на кълбо в краката му.

– Какво правиш?

– Ти уби сестра ми!

– Тя беше курва! Доведе Линкълн Барне в дома ти. Тя беше причината съпругът ти и синът ти да умрат! Отмъстих за теб. Погрижих се за онези, които те нараниха.

Джо изпитваше противоречиви чувства. Каквото и да мислеше за стореното от Трикси, сестра ѝ беше мъртва. А може би още беше жива. Дишаше ли? Не беше сигурна.

"Имаше твърде много кръв, за да е жива."

Отново ли беше постъпила неправилно? Дали решението ѝ да се преструва, че вярва на психозата на Арън, бе довело до смъртта на сестра ѝ?

"Не знаеш дали е мъртва. Трябва да повикаш помощ. Заради Лия."

Джо трябваше да живее заради племенницата си. Лия щеше да се нуждае от нея повече от всякога, особено докато Трикси се възстановеше.

"Тя е мъртва или умира."

Прогони песимистичните мисли от главата си. "Дръж се, Трикси. Помощта идва."

– Трикси може би не е мъртва. Моля те, Арън, ти не си убиец. Не си като Дъг Чапман. Ако тя умре, Лия ще остане без майка.

– Съжалявам – отвърна той и Джо му повярва. Изглеждаше разкаян. – Можем да я повикаме при нас, когато се заселим някъде.

Стомахът ѝ се сви. Не можеше да тръгне с него. Дохърти беше непредсказуем. Убиец. Може и да изглеждаше разкаян, но не беше по-добър от мъртвия си съучастник.

– Луд ли си? – Тя мигновено съжали за думите си, но не можеше да си ги вземе назад.

Лицето му се изкриви от гняв.

Пистолетът беше затъкнат в колана му, но Дохърти потърси нож. Джо се уплаши още повече, защото знаеше какво е причинил на актрисата Ребека Оливър.

– Лъгала си ме през цялото време.

– Не...

– Не ти пука за мен. Дъг беше прав. Играеш си с мен! – Той вдигна ножа, сякаш се готвеше да я наръга.

Джо изпищя и инстинктивно вдигна ръце към лицето си.

Викът ѝ го стресна. Дохърти озадачено погледна надясно и после наляво. Ръката му се спусна и Джо изохка от остра болка в рамото и челюстта.

Тя извика, запълзя и се опита да се задържи върху заледената веранда, да се изправи и да побегне.

– Да видим дали някой освен мен ще те обича с белег на лицето – каза той и отново вдигна ръка.

Тя бръкна под пуловера си, извади пистолета, който бе взела от ръката на Чапман, докато държеше Трикси на пода, и се прицели в Дохърти.

Той реагира светкавично и ритна ръката ѝ. Пръстът ѝ натисна спусъка и Джо опита да се прицели в тялото му, но куршумът излетя встрани и оръжието падна от ръката ѝ. Тя посегна към пистолета, но той отново я ритна. Джо се помъчи да стане и през рамо видя, че ножът се насочва към нея...

Претърколи се. Рамото ѝ беше обляно в кръв, но в момента не можеше да мисли за болката. "Махни се. Бягай." Стори ѝ се, че чу вик надолу по склона, и погледна натам. Дохърти беше на три метра от нея, но стоеше неподвижно и се ослушваше. Тя побягна, спъна се по стъпалата и се обърна.

Той беше изчезнал.

Забръмча мотор на шейна, която постепенно се отдалечи. Джо се изправи и хукна, но ботушите ѝ затъваха твърде дълбоко. Тя падна в снега и студът охлади зачервената ѝ, пулсираща буза и рамото.

"Ако е зад теб, ще те наръга в гърба."

Чу друга моторна шейна и реши, че въображението ѝ прави номера. Нима Дъг Чапман бе оцелял? Не. Тя видя мъртвешки изцъклените му очи?

Запълзя и се опита да се претърколи, за да се предпази от евентуално нападение.

Някакъв мъж се изправи застрашително над нея. Джо отвори уста да извика, но видя, че е Тайлър.

Той я вдигна на ръце и я занесе в къщата.

– Джо, къде си ранена?

Тя го прегърна и се разрида.

– Дохърти уби Трикси. Уби я!

– Мълчи. Трябва да те прегледам.

– Не, не, моля те! Тя може да е жива. – Джо не вярваше на това, но все пак се надяваше. Пък и помощта идваше.

– Къде е Чапман? – прошепна Тайлър.