Алисън Бренан - Опасна близост

– Искам да говоря с Джо.

– Джо? Така ли я наричаш? Защо не госпожа Сътън?

– Не знам какво имаш предвид.

– Стой далеч от нея, шерифе. Тя не е твоя.

– Джо не е на никого. Тя не е имущество.

– Моя е. И го знае. Написа книги за мен. И сега иска да бъде с мен, особено след като разбра какво съм сторил за нея.

Ханс направи знак на Тайлър да накара Дохърти да говори на тази тема.

– Убил си Линкълн Барне заради нея – рече шерифът.

– Той беше зъл. Неандерталец. Обвиняваше Джоана, че му е отнела Трикси. Но аз разбрах истината. Една жена се нуждае от мъж, който да се грижи за нея. Да я обича. Да ѝ дава каквото иска. Линк беше лош и склонен към насилие човек. Хубаво е, че е мъртъв. И без това все някога щеше да умре. Аз само ускорих нещата.

– Разбирам.

– Съмнявам се.

– Наистина разбирам. И аз бих убил Линкълн Барне заради онова, което направи. Ти не си като него, Арън. Много по-добър си. Все още не си убил никого. Това ще бъде в твоя полза пред властите на затвора.

– Искаш да ме изпратиш там. Още имам смъртна присъда. Ще бъда мъртъв до две години.

"Предложи му сделка" – написа Ханс на лист хартия.

– Ами, ако издействам да те преместят другаде? Във федерален затвор? Някое място, по-хубаво от "Куентин".

– Не искам да се връщам в никой затвор, а да живея спокойно с Джоана.

Тайлър стисна предавателя, но гласът му остана безизразен.

– Трябва да говоря с нея, за да се уверя, че е жива, преди да преговаряме.

– Не. Нямам ти доверие. Можеш да говориш със сестра ѝ.

Миг по-късно от предавателя се разнесе пискливият, нервен глас на Трикси:

– Тайлър?

– Добре ли си? А Джо?

– Добре сме.

Беше ужасена, но Трикси беше много по-напрегната от Джо. По дяволите, Тайлър искаше да чуе Джо и да се увери, че е невредима.

– Докоснаха ли ви? Нараниха ли ви?

– Не...

Дохърти грабна предавателя:

– Достатъчно. Знаеш, че са живи и здрави и няма да нараня Джоана. Простих ѝ, въпреки че вчера се опита да ме убие, защото така постъпваш, когато обичаш някого.

Сърцето на Тайлър се сви. "Така постъпваш, когато обичаш някого."

– Какво искаш? – тихо попита той.

– Хеликоптер. След два часа. В Научната база "Ред Рок".

– Ще пуснеш ли Джо и Трикси?

– След като напуснем Долината.

Тайлър знаеше, че той няма намерение да пуска Джо.

– Имам предложение.

– Не си в положение да преговаряш, шерифе.

– Аз ще ви бъда заложник. Пуснете Джо и сестра ѝ и вземете мен.

– Не съм глупак, шерифе. Ако хеликоптерът не дойде, Трикси Уебър ще умре.

– Арън, слушай...

Престъпникът изключи предавателя.

Тайлър удари с юмрук по масата.

– Не мога да позволя да качат Джо и Трикси на хеликоптера. – Той прокара пръст по картата на стената и намери Научната база-. – Това е била крайната цел на Дохърти вчера. Тръгнаха преди по-малко от два часа, но тъй като времето е ясно, се придвижват по-лесно с шейните. Бързо ще стигнат до Научната база.

– Не са там – обади се Ханс.

– Защо мислиш така?

– Защото "Поларис" е в Лейквю – отвърна Карл Уебър. – Системата за сателитно проследяване обхваща радиус само от три километра и те са в ранчото на Наш.

– В дома на Наш? – учуди се шерифът. – Осигуряват си подслон, храна, вода и припаси. Може да заредят с гориво и да отидат навсякъде, дори извън Долината. Докато ние се мотаем и изпращаме всички в базата, те имат време да се измъкнат.

– Освен ако не смятат да отидат в базата, когато разберат, че хеликоптерът е излетял.

Тайлър поклати глава.

– Дохърти не желае други хора около себе си. Не вярва на никого – на пилота, на мен, нито дори на Джо. Иска да се измъкнат от Долината и да поеме контрола в свои ръце. Джо няма да рискува живота на Трикси или на някой невинен свидетел и се преструва, че участва в играта му.

– Може би – съгласи се Виго – тя го е убедила да отидат в дома на Наш, защото знае за джипиеса. Докато се преструва, че играе по свирката му, нищо лошо няма да ѝ се случи. Но ако Дохърти заподозре, че го лъже...

Не беше необходимо да довършва мисълта си. Тайлър знаеше, че ако Дохърти се вбеси, Джо ще умре първа.

– Мич, на какво разстояние можем да се приближим до Лейквю с шейната?

– На не повече от три километра. Ако чуят мотора, ще помислят, че отиваме в базата, но ако се приближим, ще разберат, че ги преследваме.

– Карл, остани на линия с джипиеса. Искам да знам, ако шейните потеглят. Мич, с теб ще тръгнем с първата шейна, която е на разположение. Караш ли ски?

– Отдавна не съм карал.