Алисън Бренан - Опасна близост

– Вземи един чифт и ще се упражняваш. Ще се приближим със ски на три километра. Гросман и Дънкан могат да вземат втората шейна, ако успеят да я поправят. Ханс, ще останеш ли тук; хижата ще бъде нещо като команден център?

– Да. От Хелена ми съобщиха, че са тръгнали. Ще бъдат тук след по-малко от два часа.

– Добре. Поддържай връзка с мен и ще ти кажа къде да кацне хеликоптерът. Крейг и Шон Ман могат да се грижат за децата. Искам всички да стоят в апартамента на Карл. Да отидем да видим докъде е стигнал Портър с шейните.

Дохърти и Чапман се караха за всичко. Спореха дали да завържат Джо и сестра ѝ. Дохърти отказа, но Дъг държеше на това. Искаше да ги заключат в мазето, но Арън не се съгласи с думите "Нуждая се от Джоана". Дохърти настояваше да тръгнат незабавно, а Чапман заяви, че трябва да имат сигурен план, преди отново да излязат. "Навън е минус шест градуса, по дяволите!" – възрази Чапман, след като погледна термометъра.

Дохърти отстъпи и завързаха пленничките си гръб до гръб на столове в кухнята, но продължи да убеждава Дъг да потеглят веднага.

– Трябва да заредим бензин и се нуждаем от план – заяви Чапман.

– Ти зареди шейните, а аз ще разгледам картите. И когато се върнеш, ще имам план и ще тръгнем.

– По дяволите, Арън, не искам отново да излизам навън.

– Все някога ще се наложи да излезем, при това скоро. Трябва да изминем петдесет и пет километра, за да стигнем до Монида, който е нещо като запустял град. Но сигурно ще успеем да откраднем кола там.

– Да, този план ми харесва.

Арън не преставаше да крачи напред-назад.

– Щом вземем кола, ще се отправим на юг.

– Да, на юг. На топло. А откъде ще намерим пари?

– Ще претърся къщата. Трябва да има нещо ценно. Може би пари или бижута.

– И оръжия – добави Дъг.

– Е, споразумяхме ли се? Ти зареди с бензин, а аз ще намеря пари, и тръгваме.

Чапман с нежелание облече скиорското яке.

– Стига никога повече да не виждам, усещам или вдишвам сняг.

Докато излизаше, прокара ръка по гърдите на Трикси.

– Хубави са, кукло – отбеляза и ѝ намигна.

– Кретен – измърмори под нос Дохърти, когато Чапман се отдалечи.

Джо следеше разговора с привидно безразличие, но всъщност се опитваше да измисли начин да настрои двамата мъже един срещу друг. Дохърти не харесваше Дъг. Дали заради мръсните му приказки? Или заради склонността към насилие? Начинът, по който се държеше е Трикси? Беше чула разговора по предавателя между Арън и Тайлър. Вярно, Дохърти не беше убил никого. Простреля Уайът, но това беше, защото той се опита да му попречи да вземе Джо. Чапман беше убил Грег и Вики Троцки без определена причина, просто защото скучаеше.

Как можеше да използва информацията в своя полза? Тайлър и другите сигурно още не бяха тръгнали. Щяха да им трябват най-малко четирийсет минути с бясна скорост с моторните шейни, за да стигнат до дома на Наш, но нямаше да се приближат. Щяха да изминат останалото разстояние пеша или със ски, за да не ги чуят, и това щеше да добави още минути. Тя нямаше представа каква беше повредата в шейните. Вероятно нямаше да могат да ги поправят и щеше да се наложи да изминат със ски целия път и да изгубят твърде много време.

Джо трябваше да забави престъпниците и да осигури на Тайлър време да стигне до тях.

– Арън? – попита тя.

Той престана да разглежда картата, приближи се, приклекна до нея и докосна лицето ѝ. Джо преглътна, положи усилия да не се отдръпне и се усмихна.

– Дъг не ми харесва.

– Той е много полезен в определени ситуации.

– Груб е. Докосна неприлично Трикси. Не ми харесва начинът, по който я гледа. Мисля, че ще я нарани.

Трикси изохка. Не се преструваше, защото трепереше неудържимо, но моментът беше подходящ.

– Няма да му позволя. Но защо те е грижа за нея?

– Тя е моя сестра.

– Ти прощаваш много по-лесно от мен.

Джо искаше да му каже, че не знае нищо за семейството им, но престорено смирено наведе глава.

– Не ми харесва и начинът, по който гледа и мен.

Дохърти настръхна. Сграбчи крака ѝ и го стисна.

Съдейки по изражението му, той не съзнаваше, че я наранява. Тя пренебрегна болката.

– Гледа те? – бавно попита Арън.

– Да.

– Ще го убия, преди да те е докоснал. Знаеш го, нали?

Джо повдигна рамене.

– Искам да ти вярвам, но...

Той се намръщи.

– Говоря истината от самото начало.

– Каза, че името ти е Джон Милър.

– Защото исках да ме опознаеш, преди да ти разкажа всичко.

Тя не беше сигурна къде е сгрешила, но Арън вече не се държеше толкова приятелски с нея. Какво каза, че го ядоса? Какво можеше да каже, за да го превърне отново в мил и загрижен любим?