Алисън Бренан - Опасна близост

Карл Уебър влезе в кабинета, където Тайлър слушаше разговора между Ханс Вито и отдела в Хелена. Екипът на специалните части щеше да потегли след по-малко от час.

Но щяха да им трябват два часа да стигнат до Долината. Къде ли Дохърти беше отвел Джоана?

– Тайлър, имам новина.

Тайлър се приближи до агента.

– Работят ли моторните шейни?

– Не, но "Поларис" е изчезнала. Трябва да са я взели бегълците.

– Вчера Дохърти отиде с нея до изоставената ферма на Кимбъл.

– Това е личната шейна на Джо. Има глобална позиционна за проследяване.

Макбрайд изпита слаба надежда.

– Трябва да я включим.

– Ще се обадя.

Тайлър направи знак на Ханс Вито да приключи разговора. В хижата имаше само една телефонна линия.

– С Джордж Уъртингтън решихме да поставим джипиеси на всичките ни шейни, след като синът му Кайл се изгуби миналата година. Не знаех, че ще се наложи да проследявам похитител.

Карл Уебър се беше състарил за една нощ и Тайлър сложи ръка на рамото му. Някога Карл беше едър и силен и въпреки че беше в добра форма за осемдесетгодишен старец, очите и бузите му бяха хлътнали. Не изглеждаше така, когато Тайлър ходи в хижата последния път.

– Ще намерим Джо и Трикси. Обещавам.

Старецът кимна. Тайлър беше решил да му съобщава само добри новини.

Ханс затвори и Карл се свърза с компанията доставчик на сателитно проследяване.

– Има проблем – съобщи той, докато чакаше. – Услугата често прекъсва тук, в Долината. Може само да зърнем къде са бегълците и после връзката да се разпадне. И тъй като интернетът не работи, ще трябва да разчитаме на фирмата за проследяване да ни кажат къде са.

– Ще се възползваме от всяка информация, която получим, стига да можем да изпратим екипа на специалните части на мястото.

Тайлър беше нервен. Искаше да излезе и да тръгне след убийците, но нямаше начин да го направи без моторна шейна.

– Има ли надежда за шейните?

– Престъпниците са повредили захранването. Лесно и ефикасно – отвърна Карл. – Въпросът е да се свърже всичко правилно. Агент Бианки е там с Портър, Наш и двамата Ман. Работят бързо.

Тайлър искаше да работят още по-бързо. С периферното си зрение забеляза, че Джейсън стои на прага на кабинета. Момчето се приближи.

– Трябва да бъдеш с приятелите си, Джейсън. – Той го беше изпратил с другите деца в апартамента на Карл Уебър. Не искаше да се тревожи за тях.

– Искам да помагам.

Баща му го потупа по гърба.

– Знам, но в момента не можеш да направиш нищо.

– Моля те! Не ми се седи със скръстени ръце.

– Да, но... – Тайлър млъкна и си представи, че е дванайсетгодишно момче и има желание да се държи като мъж и да помага, но няма опит и умения. – Как е Лия? Държи ли се?

– Добре е, но преди малко плака.

– Заведи я да поговорите с Уайът. Чичо ти се побърква, докато лежи, и не искам да направи някоя глупост, като например да стане. И Лия трябва да се поразсее, за да не мисли за майка си.

Джейсън не изглеждаше много убеден.

– Важно е Уайът да не се движи.

– Добре, татко. Ще отида.

Той излезе и тръгна по коридора да намери Лия. "Джейсън е добро момче" – помисли си Тайлър.

Карл вече говореше по телефона.

– Включиха системата за проследяване, но още няма сигнал. Ще я наблюдават. Мога да чакам до телефона. Ще се обадят и от ФБР.

– Благодаря, Карл. Ще отида в гаража да видя дали ще мога да помогна с шейните.

Тайлър излезе навън. Небето се проясняваше. Температурата се беше повишила до минус един градус и прогнозата беше за плюс пет. Това беше изумително, след като вчера не надхвърляше минус десет, а понякога спадаше до минус осемнайсет. В Далас също имаше застудявания, но съвсем не бяха като мразовитите зими в Долината. Студът беше достатъчен да го накара да иска да се върне в Тексас.

Семейството му обаче беше тук. Уайът. Джейсън растеше и ставаше чудесен младеж. Беше подновил взаимоотношенията си с брат си, след като не бяха разговаряли години след смъртта на Шарън.

И Джо. Вчера в нея настъпи промяна и макар тя да не говореше много, той подозираше, че най-после се примирява със смъртта на покойния си съпруг и ще може да се посвети на друг. На него.

Първо обаче трябваше да я отърве от убиеца.

– Има ли напредък? – попита, когато влезе в гаража.

– Работим – отвърна Банки.

– Няма да ви притеснявам, но животът на две жени е в опасност.

Мич го изгледа гневно и Тайлър мигновено съжали за думите си. Не трябваше да бъде толкова ироничен. Те знаеха много добре какъв е залогът.