Джо и Кен нямаше да напуснат Стогодишната долина, ако не беше кариерата му. И ако бяха останали там, той вероятно нямаше да умре. Кен обичаше професията си и работата му като биолог в Сиера Невада край езерото Тахо, Калифорния, беше мечтата му. Джо беше писателка и можеше да работи навсякъде. Пишеше, занимаваше се с Тими и прекарваха всяка събота и неделя сред природата. Ходеха на къмпинг в планината, пързаляха се със ски, любеха се.
Въпреки че от убийствата им бяха изминали четири години, когато дадеше воля на чувствата си, тя осъзнаваше, че не тъгува по един и същи начин за съпруга си и за сина си. Обичаше Кен, но Тими беше тяхно дете. Можеше да гледа снимката му като деветгодишен, без да се разплаче, но щом видеше фотографиите му като бебе, се разплакваше. Тими заслужаваше бъдеще, а му беше жестоко отнето. И от нея.
Съдбовната нощ нахлу в съзнанието ѝ и Джо не можа да избегне спомените. Може би беше време да не ги отбягва.
Трикси имаше ограничителна заповед срещу приятеля си, бащата на Лия. Линк наруши заповедта безброй пъти и отиде в затвора за една година, когато се опита да отвлече Лия от училище. Трикси напусна Лос Анджелис, където живееше и работеше като сервитьорка в луксозен клуб, посещаван от известни личности и важни клечки в Южна Калифорния.
Джо разбираше желанието на сестра си да се махне от Долината, защото животът там беше труден, но не проумяваше склонността ѝ към авантюри. Трикси искаше да живее в центъра на всичко. Запозна се с Линкълн Барне наскоро след като се премести в Лос Анджелис и забременя. Дядо им настояваше да се прибере у дома, но тя дори не желаеше да си го помисли. Обичаше Линк и искаше да има свое семейство, въпреки че беше едва деветнайсетгодишна. Живяха заедно няколко години, но Линк показа истинската си същност. Беше ревнив. Ако Трикси погледнеше друг мъж, той обезумяваше. Накрая, след като Линк я удари, се разделиха. Тогава Лия беше на четири години.
Джо обаче подозираше, че Трикси е малтретирана от самото начало на връзката им, но не е споделила с никого. Веднъж я попита, но тя зае отбранителна позиция. Излъга, оправда се и отрече. Показа всички признаци на малтретирана жена, но поне събра смелост да го напусне и да поиска ограничителна заповед.
Линк отиде в затвора, защото наруши съдебната заповед, но когато го освободиха, отново започна да ги преследва. Тогава Лия беше осемгодишна. Джо убеди Трикси да напусне Лос Анджелис и ѝ предложи сигурно убежище. Двамата с Кен имаха голяма къща в Плейсървил, на половината път между езерото Тахо и Сакраменто. Трикси и Лия щяха да бъдат в безопасност там.
Два месеца по-късно, когато най-после започнаха да дишат по-леко, Линкълн Барне ги откри.
Беше петък през февруари. Джо писа цял ден, а Трикси ходи на събеседвания за работа. В три без петнайсет отиде да вземе децата от училище. Лия им носеше радост и вече беше "сестра" на Тим. Караха се, но им беше приятно да играят заедно. На Тим' му харесваше, че едно момиче обича видеоигрите, а Лия смяташе за страхотно, че той свири на китара.
Джо непрекъснато се питаше дали, ако беше взела друго решение, Кен и Тим щяха да останат живи. Ами ако бешерешила да се прибере направо вкъщи? Ако се беше усъмнила повече в пикапа, спрял пред дома им. И ако не се беше поколебала.
Тя обаче заведе децата в магазина да напазарува за събота и неделя. Върнаха се у дома час по-късно и влязоха през задната врата.
Попаднаха право в капана.
– Бягайте! – чу се гласът на Трикси от спалнята.
Джо спря. Уплаши се. Не знаеше какво става.
Дали онези секунди струваха живота на Тим?
– Отидете при съседите – каза тя на Тим и Лия. – Веднага.
Децата тръгнаха към вратата, но вече беше късно.
Линкълн Барне влезе в кухнята, опрял пистолет в главата на Трикси. Лия изпищя, а Тим, държейки се като истински мъж, какъвто не можа да стане, хвана братовчедката си за ръката и я дръпна зад себе си.
Джо никога нямаше да забрави ужаса, изписан на лицето му, но и непоколебимата сила, която бе виждала в баща му.
– Вървете! – повтори тя на децата. Трябваше да ги отпрати на безопасно място.
Хванал здраво Трикси, Линк направи четири големи крачки към страничната врата точно когато Тим протегна ръка към дръжката. Той удари Тим по главата с пистолета и момчето падна в безсъзнание на пода.
– Престани, татко, престани! – извика Лия. Очите ѝ се стрелкаха ту към майка ѝ, ту към простряното тяло на Тим.
Джо коленичи до сина си и го докосна. Главата му кървеше. Той се нуждаеше от лекар, но дишаше.
Читать дальше