Алисън Бренан - Опасна близост

Трябваше да отиде на юг, може би в Сан Диего като ' Гиодор Глен. Някъде на топло.

Беше се преоблякъл и беше запалил огън, но не можа да се отърве от студа, който го пронизваше до мозъка на костите.

Искаше да намери страстна жена и да я изчука, да открадне пари и да се скрие. Харесваше му как Арън обмисля нещата, но изродът беше психопат. Правеше се на благороден рицар, а Дъг не искаше да участва в това. Арън уби О'Брайън ей-така, за нищо. След този случай Чапман не споделяше мнението си и дори не споменаваше, че писателката няма нищо общо с него.

И сега беше затворен в проклетата Монтана, без жена, пари и планове. Чакаше.

Но нямаше намерение да се връща в затвора. По дяволите, предпочиташе да умре, отколкото да попадне отново в онази адска дупка, наречена "Сан Куентин". Но не искаше и да умре.

Отпи още една голяма глътка уиски. Алкохолът го опари приятно. Чувстваше, че е свободен.

И щеше да направи всичко, за да остане свободен.

– Когато ние с Джоана тръгнем, ще те взема – обеща Арън.

– Мамка му! – измънка Дъг и загреба чили с голямата лъжица от тенджерата.

Чилито беше хубаво, но би дал всичко за една сочна пържола и няколко бири. Така вървяха. Изпи още малко уиски и си припомни деня, когато за последен път яде вкусна пържола.

Денят, в който ченгетата го арестуваха за убийство.

Чапман хвърли тенджерата в мивката и огъна неръждаемата стомана. Убийство. Това ли наричаха правосъдие? Сякаш проклетата кучка не заслужаваше да умре. Съпруга. Тя беше шибано бреме от мига, в който се запознаха. Не спираше да дърдори. Дъг разби устата ѝ един два пъти и какво спечели? Жена му го удари по главатар тиган, също като в анимационен филм. Но тя издейства ограничителна заповед да не я доближава. Ченгетата не ги интересуваше какво му е сторила.

– Отплатата е коварна, Таня – изсмя се на глас той Вярно, отиде в затвора, но тя беше мъртва и гниеше I земята. Дъг научи, че родителите ѝ са я погребали, и дълго се смя. Жена му все повтаряше, че не иска да бъде погребана, а кремирана. Мисълта, че червеите и буболечките ще я изядат, я плашеше.

Чапман не го каза на жалките ѝ родители. Надяваше се, че гадинките, които тя мразеше, ще пируват с трупа ѝ. Това беше справедливо.

Карлос Багатело заслужаваше да умре може би повече от Таня. Дъг обаче признаваше, че в този случай гневът му докара неприятности. Имаше свидетел. По дяволите, свидетелите бяха трима и ченгетата го арестуваха.

И не се погрижи за ножа, след като накълца Таня. Остави го в чекмеджето в кухнята. Ако тогава познаваше Арън, нищо от това нямаше да се случи. Дохърти имаше шесто чувство за тези неща. Беше умен. Щеше да се погрижи за ножа.

Чапман съжаляваше само, че уби Шантал. Тя беше хубава жена. Правеше го щастлив като никоя друга и винаги беше готова за него и го желаеше. Стана неволно. Дъг обясни на ченгетата, че не е искал да я убива...

– Полицаите днес разпитваха за нас – съобщи Шантал три дни след убийството на Таня.

– Какво им каза?

– Че бяхме заедно онази нощ. – Тя се намръщи. – Дъг, ти излезе в един и се върна чак след три. Ти ли я уби?

– Икакво, ако съм го направил? Сега можем да бъдем заедно, Шантал, както искахме. Таня беше шибана кучка.

Красивите кафяви очи на Шантал се напълниха със сълзи.

" Не, Дъг, не и по този начин. Обичам те, но ти си убил съпругата си! Как можа?

– Не беше така...

– А как?

Той падна на колене и хвана ръцете ѝ.

– Шантал, обичам те. Ще го преживеем. Обещавам. Имам хубава работа. Изкарвам добри пари и сега не трябца да плащам издръжка на кучката. Можем да си купим къщата, която искаш, и...

Тя клатеше глава и по лицето ѝ се стичаха сълзи.

– Вече не съм сигурна, Дъг.

Шантал опита да се извърне настрана от него, но той не пусна ръцете ѝ.

– Не. Не!

– Пусни ме. Моля те.

Тя не се уплаши. Още не.

– Шантал, изслушай ме!

– Слушала съм те много пъти, Дъг. Ти си страхливец. Винаги избираш лесния начин. Един истински мъж би поправил грешките си и не би убил.

– Не можеш да ме изоставиш!

– Пусни ме!

Тя издърпа ръцете си. Дъг сграбчи глезените йия събори на пода. Главата ѝ се удари в твърдите дъски.

– Не говориш сериозно.

– Напротив!

Шантал обичаше грубия секс и Дъг си помисли, че това е поредната ѝ игричка. Възседна я, а тя го заблъска.

– Всичко свърши, Дъг. Махни се от мен!

– Никъде няма да ходиш. Направих го заради теб, Шантал!

– Направил си го заради себе си, тъпако!

Той я удари. Главата ѝ клюмна на една страна и тя престана да се съпротивлява. На лицето ѝ се изписа изненада.