Алисън Бренан - Опасна близост

– Да, кейкът беше чудесен – съгласи се Арън.

– Трябва ли ти нещо? – попита Лия и облиза пръсти.

Беше малка и невинна. Той обичаше децата. Имаше чувството, че много добре познава Лия Уебър.

Баща ѝ често бе говорил за нея. Беше залепил снимката ѝ на стената в килията си. На нея тя беше много по-малка. На пет или шест години.

Лия бе пораснала и се беше превърнала в красива девойка. На колко ли години беше сега? Предположи, че е па единайсет. На прага на съзряването, но все още дете и се нуждаеше от закрила.

Арън се беше погрижил за нея. Баща ѝ беше груб, глупав и склонен към насилие човек и беше по-добре, че с мъртъв, фактът, че едва не отвлече момиченцето, обезпокои Арън. Какво би направил Линкълн Барне на такова симпатично дете? Със сигурност нищо добро. Той бе убил едно друго дете и не можеше да му се има доверие дори за дъщеря му. Насилническите инстинкти не можеха да се контролират дори когато жертвата беше от собствената ти плът и кръв.

"Стана случайно. Нямах намерение да убивам момчето. Исках своето. Жена си и дъщеря си."

Думите на Линкълн Барне отекнаха в съзнанието на Арън. Угризения от убиец? Арън искаше кръв, защото Барне беше убил дете.

Арън бе отмъстил за смъртта на детето. Един ден Джоана щеше да го разбере, да падне на колене и да му благодари.

– Не – отвърна той. – Само се разхождам. Не мога да заспя.

– Знам – каза Лия и завъртя очи така, както само малките момичета правят. – Мама ме кара да си лягам в десет и аз я питам защо. Следващия месец ще навърша дванайсет и не трябва да имам вечерен час. Утре няма да ходя на училище.

– Хапни си от кейка, а аз ще поседя край камината.

Огнището беше в огромна ниша. Пламъците танцуваха бавно и безшумно и в стаята беше топло и уютно.

– Ще се видим сутринта. – Тя забърза към стаята си и повика Бъкли да я последва.

Срещата с Лия беше непредвидена, но Арън научи нещо много важно за Джоана.

Той седна на пода пред огъня. Щеше да чака своята любов, докато ѝ се доядеше нещо сладко.

Дъг Чапман беше затворен в едностайно бунгало от седем часа и десет минути и все едно се намираше в "Сан Куентин". Защо послуша Арън?

"Стой тук. По-добре да отида в хижата сам. Така няма да предизвикаме подозрение."

Арън се забавляваше в голямата хижа със сексапилна жена в леглото, а Дъг беше заврян тук само с консерва чили кон карни в килера и бисквитите и настърганото сирене, които взеха от крайпътния магазин, където Арън уби О'Брайън.

Поне взе и бутилка "Джак Даниълс". Нуждаеше се от алкохол, особено след като видя как Арън превъртя.

Дъг и О'Брайън останаха в камионетката, а Арън отиде в минимаркета да купи храна. Сутринта небето беше толкова поразително сито, че не можеше да се повярва на прогнозата за времето, според която вечерта щеше да има буря.

Но бяха насред дивата пустош.

– Не мога да повярвам, че го правя – измърмори Дъг.

– Кое? – попита О'Брайън, който седеше на предната седалка на форда с четири врати.

– Това, че послушах малоумния Дохърти и дойдох в шибаната Монтана.

– Момичето му е тук, Дъг се изсмя:

– Момиче. Друг път. Той не познава проклетата кучка Започна да чете книгите и и сега мисли, че е влюбен в нея.

– Какви книги?

– Любовни. Момче среща момиче, правят секс и заживяват щастливо. – Той се изсмя отново. – Мога да ти кажа, че сексът е нож с две остриета. Разбира се, известно време е забавно, но после ти го начукат на теб и на банковата ти сметка. Шибаните кучки не стават за нищо друго, освен за едно бързо чукане. Това е новият ми девиз. Бързо чукане и чупката.

– Той не познава жената?

– Не.

– Как ѝ е името?

Дъг го погледна. О'Брайън беше заинтригуван, дори прекалено. На Арън това нямаше да му хареса.

– Нали я видя на снимката?

О'Брайън кимна.

– Знойно маце. Там е с твърде много дрехи, но съблечеш ли я, няма да има грешка. Но не говори за нея пред Арън. Той обезумява, като чуе за нея.

– Не знаеш ли името ѝ?

– Просто не говори за нея, Арън превърта. Той е чекиджия. Ние с теб правим, каквото трябва да бъде сторено. Разбирам те напълно. Убил си жена си, защото се е чукала с друг.

– Не говори за жена ми – промълви О'Брайън – Не знаеш абсолютно нищо за мен.

Дъг го погледна отново,

– Хей, човече, тук всички сме приятели, нали? Не ми пука какво си направил, за да попаднеш в "Куентин". Сега ме интересува само да не се върна там. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

О'Брайън не отговори и Дъг не настоя. Арън се вмъкна на задната седалка.