Алисън Бренан - Опасна близост

– По-малка е от нея. Много е хубава. Мисля, че ще те хареса.

Той беше сигурен, че Трикси Уебър ще се влюби в Дъг. Той беше противен, тъп грубиян като Линкълн Барне. Биеше жените. На Трикси ѝ харесваше да я бият. Иначе защо е имала връзка с отрепка като Линк?

Арън не би оставил белег върху безупречната кожа на Джоана. Като си помисли, че Линк я беше наранил, му се прииска да убие копелето отново.

Никой не трябваше да докосва Джоана Сътън. Нито да я наранява. Арън беше готов да умре, но да не позволи това.

– Не ме лъжи. Тук не ми харесва. По-студено и по-влажно е от "Куентин" и едва чувствам пръстите на краката си.

Арън намери дрехи в една барака. Бяха му по мярка, но Дъг беше по-едър и скиорското яке му беше тясно. Дъг продължи да мърмори недоволно, но запали моторните шейни и потеглиха.

Никой не ги проследи.

Беше по-трудно да убеди Дъг да остане в едно от най-отдалечените бунгала. Едва не загинаха в лавината. Шумът беше оглушителен. Арън не беше чувал подобно нещо и за пръв път през живота си помисли, че ще умре.

Усетиха я, но лавината беше най-малко на осемстотин метра зад тях.

Продължиха. И първото бунгало беше идеално за Дъг. Имаше храна, дърва и печка. И спокойствие. На Арън му хареса. На Дъг... не толкова много, но той настоя спътникът му да изчака там един-два дни.

И сега се радваше, че го е сторил. Двамата заедно щяха да предизвикат по-голямо подозрение. Арън не искаше Джоана да се усъмни. Особено след странния телефонен разговор, който беше подслушал.

Тя беше по-красива в действителност, отколкото на снимката. Когато влезе в хижата, видя статията, която носеше в себе си навсякъде. Беше поставена в рамка и окачена в антрето.

Около статията бяха наредени няколко снимки, включително на любимата му – Джоана, застанала на широката веранда на хижата, и планината зад нея. Ветрецът развяваше дългите ѝ кестеняви коси. Очите ѝ блестяха, съвършеният ѝ профил беше аристократичен, а кожата ѝ беше чиста и гладка.

Кожата ѝ изглеждаше още по-мека в действителност.

Косата ѝ беше по-гъста.

Очите ѝ бяха по-тъмнокафяви.

Устните ѝ бяха сочни и съблазнителни.

Арън беше нейният спасител. Искаше да ѝ каже веднага щом се запознаеха, че е нейният герой, но знаеше, че трябва да почака. Благородните герои в романите ѝ не се появяваха на сцената и не казваха на красивата героиня колко са прекрасни, а го показваха с дела.

И той щеше да ѝ покаже. А в подходящия момент щеше да ѝ каже, че е убил Линкълн Барне заради нея.

Въпреки че кой мъж не би защитил любимата си? Съпругът ѝ не беше герой, а глупав и безсилен мъж и бе убит. Джоана очевидно беше по-добре без онзи жалък тип.

Арън се увери, че наоколо няма никого, видя, че ръчният часовник, който бе откраднал от мъртвия О'Брайън, показва 23:38, и тихо излезе от стаичката.

Тишина.

Вмъкна се в кабинета, безшумно затвори вратата и запали лампата на бюрото. Коленичи на пода и потърси контакт под леглото. Не, не можеше да изключи радиостанцията. Щяха да забележат и отново да я включат. Същото беше и с телефонните линии.' Налагаше се да излезе навън и да намери разпределителната кутия. Но дори тогава не беше сигурен какво да направи. Дъг щеше да знае. Трябваше да го накара да прекъсне линията.

Неочаквано телефонът иззвъня пронизително и той подскочи. Завъртя се и осъзна, че е факс-машината, а не телефонът. Бутонът за силата на звука беше отстрани и той го намери. Надяваше се, че никой не е чул. Машината иззвъня отново, този път по-тихо.

И после започна да излиза факс.

Първата страница беше с печата на полицията, а по-нататък беше напечатано:

"Шерифският отдел на окръг Бийвърхед Тайлър Макбрайд, шериф."

Тайлър. Човекът, с когото Джоана бе разговаряла.

Съобщението беше написано с дребни, черни, печатни букви.

"Джо, това са снимките, за които говорихме. Бъди внимателна. Ще дойда веднага щом мога. С обич, Тайлър."

С обич, Тайлър.

Кое ченге подписваше служебното си съобщение "с обич"?

Какви точно бяха взаимоотношенията на Джоана с ченгето?

Лицето на Арън пламна. Не виждаше нищо освен съобщението.

"Ще дойда веднага щом мога. С обич, Тайлър,"

Седна на стола зад бюрото. Сърцето му сякаш беше пронизано със скалпел. Беше ли му изменила Джоана с друг мъж? След всичките писма, които ѝ написа? И след като уби заради нея?

"Тя е прекадено добра за теб. Знаеш го, Арън. Джоана е красива, ти не си нищо особено. Тя е преуспяваща, а ти си нищожество. Никога няма да бъдеш нещо. Къде ти беше умът, когато дойде тук? Няма начин да те обикне. Никой не може да те обикне."