Алисън Бренан - Опасна близост

Внезапната смяна на темата на разговора я обърка.

– Да – предпазливо отвърна Джо. – Защо?

– Как си облечена на снимката?

– Важно ли е?

– Просто питам.

Тя нямаше представа какви мисли се въртят в главата му.

– Ами, медночервен пуловер и джинси. Не, джинсова пола. Защо?

– Някой го спомена и не можах да си спомня.

– И те интересува с какво съм била облечена на снимка отпреди две години?

– Джо, ако в хижата неочаквано дойдат непознати, обади ми се незабавно.

– Нещо не е наред. Какво става, Тайлър?

Последва дълго мълчание.

– Не искам да те плаша.

– Вече ме уплаши.

– Днес ми се обади някакъв странен човек, който описа снимката. Смята, че някой може би иска да те нарани.

– Да ме нарани?

– Утре ще дойда в хижата.

– Не е нужно да... – Джо млъкна. Искаше Тайлър да бъде близо до нея. Той ѝ липсваше. Но бяха изминали почти два месеца и Тайлър не ѝ се беше обаждал, откакто отказа на предложението му за брак. Не го обвиняваше. По дяволите, не знаеше дори дали иска да го види, Въпреки че свиването на стомаха ѝ говореше противното. – да вземеш Джейсън.

– Искам да те видя и да се уверя, че всичко е наред.

– Кой е човекът с моята снимка? Сериозно ли мислиш, че е опасен? – Той не отговори и тя продължи: – Бурята няма да премине скоро. Довечера или утре никой няма да дойде в хижата.

– Разчитам на това. Бъди внимателна.

– Не ми казваш всичко, Тайлър. Какво има?

Той се намръщи и погледна информацията, която имаше за Дохърти, Чапман и О'Брайън. Колко да ѝ каже? Не искаше да я плаши излишно. Тя беше права, че никой няма да успее да мине през Лейквю. Вече беше говорил с Наш, който следеше дали някой ще дойде оттам. Истината обаче беше, че към Долината не водеше само един път и се влизаше по-лесно през Айланд Парк " в Айдахо, поне след като престанеше да вали сняг.

– Не искам да те плаша – внимателно каза Тайлър, – но спомняш ли си за земетресението в Калифорния миналата седмица?

– Съобщиха по новините.

– Някой е видял избягали затворници в Покатело.

– Това е на магистралата. Вероятно отиват в Канада.

– Свидетелят каза, че единият беглец има снимка на жена. От списание. Мисля, че си ти.

Последва мълчание. По дяволите, не искаше да я плаши, но какво друго можеше да стори? Джо трябваше да бъде подготвена.

– Джо? Добре ли си?

– Затова ли попита как съм била облечена на снимката?

– Да.

– Но не знаеш дали избягалият затворник идва насам.

– Не.

Тайлър си припомни думите на непознатия: "Макбрайд, трябва да ми повярвате. Жената е в опасност."

– Все още трима затворници са на свобода – тихо добави той. – Мъжът по телефона говори само за двама, но не знаем къде е третият и дали са заедно или са се разделили.

– Кои са? – попита тя. Гласът ѝ беше спокоен и безпристрастен, но Тайлър предположи, че се е намръщила съсредоточено.

– Арън Дохърти, Дъглас Чапман и Томас О'Брайън. Всичките са от Калифорния и са избягали от "Сан Куентин" по време на земетресението. Не знам дали са се отправили към хижата, но трябва да внимаваш. Обадих се на Наш и го предупредих. Той следи какво става в Лейквю. Никой не може да мине през лавината, поне тази вечер.

– Благодаря, че ми каза. Трябва да предупредя гостите...

– Почакай, Джо.

– Защо?

– Не казвай на никого.

– Не мога да запазя информацията за себе си.

– Можеш ли да гарантираш за всекиго от гостите си? Познаваш ли ги лично? Всичките ли са в хижата от двайсет и четири часа?

– Не, но...

– Ако кажеш на един, ще се разчуе. Хората ще изпаднат в паника, Джо. Знаеш го. Кажи само на дядо ти и на Портър, но на никого другиго. Поне докато получим снимките от полицейските им досиета. Интернетът ти работи ли?

– Не. Включва се от време на време, но последния път, когато проверих, нямаше. Засега ще го пазим в тайна между нас. Дядо и Портър вече са си легнали. Утре сутринта ще им кажа.

– Ще ти изпратя снимките им веднага, щом ги получа. Ще бъде скоро. Вече разговарях с федералните власти.

– Ще чакам.

– Заключи вратата си, Джо. И вземи пушка, като си легнеш.

– Наистина ли е необходимо?

– Предпазна мярка.

– Добре.

Тя затвори. Тайлър се втренчи в телефона. Защо не ѝ каза, че я обича.

Искаше да говори с Джо и да я накара да му обясни, но не по телефона. Какво можеше да ѝ каже, за да я убеди, че да го обича, че връзката им не означава да измени на покойния си съпруг?

Телефонният разговор нямаше да оправи нищо. Щяха да говорят, когато се видеха утре. Може би не беше изяснил, че не се опитва да замени Кен Сътън.