Алисън Бренан - Опасна близост

– Бурята изненада всички ни.

– Винаги става така. – И наистина се случваше често, защото дори метеоролозите даваха грешни прогнози. – Бен Уорд си счупи крака. Имаме подслон и храна и сме добре, но трябва незабавно да го прегледа лекар.

– Ще се обадя на спасителната служба. Кажи ми точно къде сте...

– Тази вечер няма да ходим никъде. Виелицата се усили и тук сме в безопасност. Сложих на Бен временна шина и момчетата правят шейна. Но се надявах, че можем да дойдем в хижата.

– Толкова ли сте близо? Мислех, че... – Тя погледна картата. – Кимбъл. Да. На двайсет и пет километра сте, ако вървите по пътеките.

– Бинго.

– Не мести Бен. Утре сутринта ще дойда при вас. Трикси и Портър ще се погрижат за него.

Портър беше служил в армията като медик, а Трикси имаше богат опит в оказването на първа помощ.

– Сигурна ли си? Може да се срещнем някъде по средата...

– Не. Ако времето се проясни, ще бъда при вас за по-малко от час. Ако все още е лошо, ще ми отнеме повече. Ще приготвя моторната шейна. Движи се бързо.

– Чудесно. Благодаря, Джо. Оценявам жеста ти.

– Няма проблем. Утре в седем сутринта ще се свържем по радиостанцията. Ще ти дам по-добра информация за обстановката. Ще се обадя в централата на резервата и ще проверя дали са разпространили предупреждения.

– Първо ще попитам шерифа.

– Имаш предвид брат ти.

Мисълта за Тайлър Макбрайд я накара да се изпоти. Не го беше виждала от два месеца, от обяда по случай Деня на благодарността в дома на Уайът. Тя и Тайлър бяха в кухнята. Сами.

И той ѝ предложи да се омъжи за него.

Джо облиза устни. Сърцето ѝ заблъска в гърдите. Беше права, че му отказа. Всичко стана прекалено бързо и неочаквано. Кога се промени от хубаво, удобно и спокойно приятелство в... брак?

Не беше готова. Не знаеше дали някога ще бъде готова. Защо Тайлър трябваше да избързва? По дяволите, не можеше ли да бъде доволен така, както стояха нещата? Тя беше доволна. По-доволна, отколкото през последните четири години. И сега...

Той ѝ липсваше.

Уайът изпъшка.

– Не ми напомняй. Не съм срещал по-наперен и арогантен всезнайко...

– Погледни в огледалото, Уайът – прекъсна го тя и се засмя.

– Нямам думи, Джоана.

Тя изтръпна, като чу цялото си име. Никой не я наричаше така.

– Ще чакам да ми се обадиш. Бъди внимателна.

– Ти също.

Джо затвори. Мислеше за Тайлър вместо за Уайът и момчетата. След като миналата зима се запознаха по време на спасяването на Кайл Уъртингтън, те бяха започнали да се срещат. Тя знаеше, че той е предпазлив, защото бившата му съпруга е починала неотдавна, преди да се премести в Монтана, за да бъде по-близо до брат си. Джо също беше предпазлива, защото... все още обичаше съпруга си. Той беше мъртъв, но не можеше да забрави чувствата си към него.

Отиде с Тайлър и Джейсън в ранчото на Уайът в Енис. Уайът беше купил сто занемарени акъра и сам бе ремонтирал къщата. Оставаше му още работа, но свършеното беше хубаво. Всяка стая имаше гледка към обширни пространства, но в ясен ден от кухнята се виждаше Стогодишната планина.

В Деня на благодарността беше ясно и след късния обяд слънцето бе започнало да залязва на югозапад. Планината сякаш бе оживяла от багри и Джо спря, докато изхвърляше остатъците от храната в кофата за храна на животните на Уайът.

Както винаги дъхът и секваше, когато погледнеше Стогодишната планина от който и да е ъгъл.

Но тази вечер... необятната планина я порази с пустотата и самотата си и тя беше в емоционалната пропаст, в която се намираше след смъртта на Кен и Тими.

Понякога миналото се прокрадваше. Джо знаеше кога ще я обземе тъга и се подготвяше. Сега обаче я връхлетя силно и болезнено. Виждаше само лицето на Тими. И Джейсън, сина на Тайлър.

Как можеше да замени Тими и Кен? Обичаше ги толкова много, че сърцето ѝ се свиваше от загубата. Нейната загуба. Да, знаеше, че това е егоистично, но те бяха семейството ѝ, по дяволите! Избра да се омъжи за атлетичния биолог, който я караше да се смее като никой друг. Роди му красиво момченце, което трябваше да има по-голям шанс да живее. Девет години не бяха достатъчно.

И деветдесет нямаше да бъдат достатъчно, ако все още беше жива и гледаше как синът ѝ умира.

Около кръста ѝ се увиха ръце и Джо едва не изпусна чинията.

Тайлър я целуна по врата. Беше по-висок, с по-широки рамене и по-мускулест от покойния ѝ съпруг. И когато се любиха за пръв път онази събота през септември, след като Уайът заведе Джейсън на скаутска екскурзия, тя си позволи да помисли, че може би отново ще намери любов.