Алисън Бренан - Опасна близост

Сърцето ѝ обаче се затвори.

Тайлър я обърна към себе си.

– Нещо не е ли наред, Джо?

Тя поклати глава. Как да му обясни? Той беше мил и търпелив. И това беше хубаво. Докосна лицето му и го целуна.

– Къде е Уайът?

– Заведе Джейсън да вкарат конете.

– Джейсън, изглежда, се приспособява добре.

Тайлър не отговори.

– Не мислиш ли?

– Мисля, че Уайът го подлага на голямо напрежение. Опитва се да докаже нещо. Не знам какво.

– Джейсън би казал, ако не му харесва.

– Не мисля. Той не споделя с никого.

– Прилича на баща си. – Джо се усмихна и се опита да се изплъзне от обятията му, защото изведнъж се почувства препалено близка и интимна с него. Разговаряше за неговия син, а не за нейния. – Трябва да почистим...

Тайлър я притисна до себе си и я целуна. Обхвана с ръце лицето ѝ. Джо се отпусна. Всичко беше наред. Приятно. Само тя и Тайлър, без напрежение и думи. Тялото ѝ се разгорещи, както ставаше винаги, щом той я докоснеше. Тайлър беше истински мъж. Запита се дали той ще се чувства удобно гол на снега. Представи си, че се любят в снега, и се изкикоти.

Тайлър се дръпна назад и устните му се извиха в усмивка. Зелените му очи заискриха. Тайлър Макбрайд беше красив мъж, каубой по сърце, и Джо не можеше да отрече, че я привлича.

Той беше първият, който започна да си проправя път към сърцето ѝ след смъртта на Кен.

– Обичам те, Джо.

Тя примига и тялото ѝ се скова. Любов. Беше прогонила тази дума от съзнанието си. Той не можеше да каже това. Залогът беше твърде голям, когато в картината се намесеше любов.

– Ще се омъжиш ли за мен? – попита той и отново я целуна, сякаш вече се беше съгласила.

Джо зяпна от изненада.

Тайлър я погледна и тя видя в очите му, че знае какъв ще бъде отговорът ѝ.

– Не мога.

Той се напрегна и се втренчи в нея.

– Съжалявам.

Джо избяга от кухнята. Трябваше да му даде обяснение и да му каже какво изпитва към него и Кен.

Към Тими.

Но от очите ѝ бликнаха сълзи при мисълта за тях и не можа да изрази чувствата си с думи. Не можеше да го обясни на себе си, а още по-малко на Тайлър.

Оттогава не го беше виждала.

Телефонът иззвъня.

– Хижа "Лосова глава" – с дрезгав глас отвърна тя и се престори, че се закашля.

– Обажда се Бони Томпсън от отдела на шерифа. Кой е на телефона?

– Здравей, Бони. Джо е.

– Ще изчакаш ли шерифа?

"Да изчакам шерифа?"

– Нещо не е ли наред?

– Не. Минутка, моля.

Знаеше ли Бони за връзката ѝ с Тайлър? Едва ли, но в окръг Бийвърхед живееха само девет хиляди души. И всичките се познаваха. Джо не беше демонстрирала взаимоотношенията си с него, но не ги беше и крила.

Но защо се тревожеше за това? Всичко беше свършило. Тайлър се обаждаше за Уайът и момчетата.

– Джо.

Гласът му беше плътен и секси, въпреки че той се държеше официално. Може би затова я привличаше. Нямаше представа какво ѝ причинява.

– Здравей, Тайлър.

– Говори ли с Уайът?

– Да. Утре сутринта ще отида до изоставената ферма на Кимбъл и ще докарам Бен Уорд. Уайът ще ни последва с останалите момчета.

– Благодаря.

– Не е необходимо да ми благодариш, Тайлър. Правя го от години. – Защо говореше така, сякаш се оправдаваше?

– Джейсън е е тях.

– Сигурна съм, че всичко е наред. Той е добро дете и Уайът знае какво прави.

Джо знаеше, че Тайлър не покровителства сина си, а бди над него. И с пълно право. Светът беше опасно място. Трудно беше да постигнеш равновесие и да прецениш кога трябва да окуражиш децата и кога да ги защитиш.

– Аз... – Какво щеше да каже? Какво можеше да каже? – Ще помоля Джейсън да ти се обади, когато дойдат тук.

– Много ще ти бъда благодарен. Наш се обади за лавината. Не е близо до теб, нали?

– Не. Паднала е на три километра източно от Лейквю. Чухме я. Сякаш се сгромоляса в двора ни, но говорихме с Наш и той вече беше ходил да я огледа.

– Как сте там, в хижата?

– Добре. Няма проблеми.

– Имате ли гости?

– Една двойка. Не очакваха огромната самота тук. Мисля, че вече не ги свърта на едно място. – Джо говореше за незначителни неща и се почувства неудобно.

– Ако някой се появи изневиделица, обади ми се.

– Защо?

– Човек никога не знае. Намирате се на затънтено място, Джо.

– Всички тук имат резервации, Тайлър. Понякога хората искат да бъдат на затънтено място.

– Освен ако не отиват някъде.

Тя стисна зъби.

– Това беше неуместно.

– Нима? – тихо попита той.

– Нещо друго?

– Спомняш ли си интервюто, което даде за онова списание преди две години? Окачено е във фоайето на хижата ви.