Алисън Бренан - Опасна близост

– Обажда се шерифът Тайлър Макбрайд от окръг Бийвърхед, Монтана. Трябва да разговарям с дежурния агент за вероятно забелязване на избягал затворник.

"Кестенява коса, кафяви очи."

Докато чакаше да го свържат, той се опита да си представи Джо Сътън такава, каквато я видя за пръв път. Никога нямаше да я забрави.

Беше първата му официална операция по издирване и спасяване, откакто стана шериф.

Кайл Уъртингтън караше новата си поларис драгън 700 и се беше блъснал в ограда, почти затрупана от снега. Беше излетял от шейната и си бе счупил крака. Моторната му шейна се беше разбила на стотина метра и цял ден бе пълзял до нея, за да се обади по радиостанцията. Беше останал без сили и от време на време губеше съзнание.

Тайлър поддържа връзка с него няколко часа. Караше го да говори, докато шофираше към Лейквю, за да се срещне със спасителния екип в ранчото на Сам Наш. Наш беше кореняк, внук на един от основателите на града. Повечето жители на някога процъфтяващата общност се бяха преместили и бяха останали шепа хора. Наш беше единственият, който му помогна, когато Тайлър стана шериф.

Джо Сътън вече беше там. Стоеше в кухнята на Наш и издаваше заповеди. Светлокестенявите ѝ коси бяха прибрани на тила и падналите около лицето ѝ къдрици омекотяваха изражението ѝ. Очите ѝ бяха тъмни като разтопен шоколад. Нещо в нея...

– Кайл е някъде тук – Тя забоде карфици на закачената на стената карта, – Екип А, който ще водя аз, ще се приближи от изток. Екип Б под ръководството на Уайът Макбрайд ще подходи от запад и единият от нас ще го намери. Трябва ми лекар във всеки екип.

Джо срещна погледа на Тайлър и наклони глава на една страна.

– Вие трябва да сте новият шериф. Бих ви познала навсякъде.

Изведнъж всички се втренчиха в него и той смутено пристъпи от крак на крак. Петнайсет години беше служил като горски пазач в Тексас, но в момента се почувства абсолютно неопитен.

Жената продължаваше да го гледа. Тъмните ѝ очи го пронизваха. Усмихваше се.

– Макбрайд – измърмори тя. – Знаете ли да карате?

Той не разбра за какво говори тя, затова не отговори.

– Моторна шейна.

Тайлър кимна.

– Освен това мога да оказвам първа помощ.

Тя учудено повдигна вежди.

– Може да дойдете с моя екип.

Уайът, който стоеше в отсрещната страна на кухнята, се засмя. На Тайлър не му харесваше да бъде външен човек.

– Проблем ли имаш, Уайът? – неочаквано попита Джо. – Мислех, че ще предадеш командването тази година или си го искаш обратно? Знам, че ти е трудно да отстъпиш контрола.

Уайът се прокашля.

– Не, скъпа. Ти се справяш отлично.

Тя завъртя очи.

– Всички са наясно къде отиват и какво трябва да правят, нали?

Останалите кимнаха и зададоха няколко въпроса, на които тя отговори компетентно. После Тайлър и Джо излязоха заедно с четирима други човека от екипа и започнаха да приготвят шейните.

– Джо Сътън. – Тя протегна ръка и той я стисна.

– Тайлър Макбрайд.

Джо се усмихна.

– Знам. Уайът ми разказа за вас.

– И въпреки това говорите с мен?

– Не обърнах внимание на някои от определенията му. Все едно си говореше сам, когато ви нарече арогантен всезнайко.

Тайлър се разсмя сърдечно за пръв път след пристигането си в Монтана преди осем месеца.

– Познавате брат ми.

– Приятели сме отдавна Добър човек е, въпреки че се перчи.

Той кимна. Двамата с Уайът бяха близки... някога. И всъщност какво друго освен времето и разстоянието ги бяха разделили? Надяваше се да възобновят приятелството си, но не тръпнеше в очакване. В края на краищата, сега бяха зрели хора и всеки имаше своите проблеми.

– Хайде да намерим Кайл. Знам пряк път.

Той се намръщи.

– Мислех, че екип А ще се приближи от изток.

– Да, но имам нова поларис. Изпробвам я за фирмата. Прототип. Трябва да проверя какво може.

– Ами ние, останалите?

– Ще ме настигнете. – Тя му намигна.

Да, в нея определено имаше нещо, което привлече Тайлър като пчела към мед. С удоволствие ѝ позволи да поеме командването по спасяването на Кайл Уъртингтън само за да я види как действа.

– Шерифе?

Тайлър разтърси глава, съсредоточи се върху телефонния разговор и погледна часовника. Чакаше вече осем минути.

– Обажда се Макбрайд.

– Специален агент Ханс Виго. Странно е, че се обаждате, защото съм в хотел в Айдахо фолс, на не повече от час и нещо път от вас.

– Странно е – мрачно се съгласи Тайлър. – Тогава знаете защо се обаждам, нали?

– От щаба казаха, че имате информация за трима избягали затворници, които проследихме от "Сан Куентин".