Алисън Бренан: Опасна близост

Или Уайът можеше да заведе момчетата на юг, край езерото, към хижа "Лосова глава", където живееха Джо и семейството ѝ.

Всеки преход щеше да бъде труден и можеха да потеглят едва сутринта. Уайът имаше богат опит в обучението по оцеляване в дивата пустош. Ако някой можеше да понесе отговорността за спасяването на сина му и другите момчета, това беше брат му Уайът Макбрайд. Но на Тайлър все още му беше трудно да повери безопасността на сина си на някого, особено на брат, когото не познаваше добре. Наперен, арогантен доведен брат, всезнайко.

Бойскаутите бяха подготвени за всякакви изпитания, но все пак бяха дванайсетгодишни момчета с един-единствен ръководител и се намираха в бедствено положение, на много километри от хора, които могат да им окажат помощ.

Били се приближи до картата и посочи:

– Ами тук? Може да прекосят потока тук и да стигнат до ранчото на Уъртингтън.

Тайлър се вгледа в картата. Очите му се задържаха на югозападната страна на езерото Ъпър Ред Рок.

Джо.

Искаше да ѝ се обади веднага, щом бурята се разрази, и да се увери, че тя и другите са добре. Джо обаче щеше да отговори, че няма страшно, защото е родена и израснала в Монтана и няма да се уплаши от "една лека буря".

Не че щеше да ѝ се обади. Тя му даде ясно да разбере, че между тях нищо няма да се получи. Тогава Тайлър не и повярва. Не ѝ вярваше и сега, но не можеше да я принуди да прозре истината. Тя живееше в измислен, трагичен свят и той не можеше да си съперничи с мъртвец. Отказваше да го стори.

И въпреки всичко не можеше да престане да мисли за нея. Тя му липсваше.

Ако обаче обаждането щеше да спаси сина му, Тайлър би пренебрегнал гордостта си и би се свързал с Джо. Миналата седмица Уайът му беше казал да го стори.

"Заварил си я неподготвена. Но не се отказвай от нея. Тя заслужава да бъде щастлива и колкото и да ми е неприятно да го призная, ти я правиш щастлива."

Уайът очевидно живееше в страната на чудесата. Тайлър бе разплакал Джо и се чувстваше ужасно.

– Бони?

– Опитвам да се свържа, шерифе.

И все още се ядосваше, че прибърза.

– Когато имаш възможност, би ли позвънила в хижа "Лосова глава"? – тихо попита той. – Уайът е само на няколко километра оттам. Вероятно утре ще се отправят към хижата, тъй като бурята няма да престане тази нощ.

Бони кимна.

– Разбира се, Тайлър.

В хижата имаше много място. Там щяха да се погрижат за момчетата, докато Тайлър пристигнеше и ги заведеше в домовете им.

– За колко време мислиш, че ще стигнат от изоставената ферма до хижа "Лосова глава"? – обърна се той към Гросман.

– Няма да тръгнат тази вечер. Трябват им най-малко четири часа, при това бърз ход.

– Всички имат ски.

– Да. Разстоянието е двайсет и пет километра. Зависи от времето. Ако се проясни, ще стигнат за няколко часа.

– Свързах се с Уайът – обади се Бони.

Тайлър се приближи до радиостанцията.

– Уайът, Тайлър е.

– Пак ли ме проверяваш?

Не реагира на въпроса му. Не си струваше да се заяжда с брат си. Беше все едно да спори с баща им и се опитваше да г© избегне, когато можеше. Уайът не беше жесток и отмъстителен като баща им, но обичаше да има пълен контрол и мразеше да го командват. Това не беше изненадващо, защото баща им беше шериф.

Тайлър съобщи на Уайът информацията за пътищата и преспите по пътеките, с която разполагаха.

– Прегледах картите и съм ти набелязал маршрут за утре.

– Аз също – отговори Уайът. Гласът му звучеше много отдалеч. – Отиваме в хижа "Лосова глава".

Тайлър се напрегна.

– Това е и моето предложение.

– Добре. Няма да се налага да оспорвам заповедите ти.

През двайсетте месеца, докато живееха в един и същи щат и се опитваха да подновят взаимоотношенията си, двамата приличаха на лосове, които си блъскат главите. Тайлър не знаеше как се стигна дотам. Когато бяха деца, те бяха приятели, въпреки че се виждаха само по няколко седмици в годината. И после... нищо.

– Как са момчетата?

– С висок дух. Накарах ги да работят. Ще изключа радиостанцията, за да пестя батериите, но на разсъмване ще се свържа с теб, преди да тръгнем. Ще вървим най-малко шест-седем часа, освен ако...

– Защо толкова дълго? Не би трябвало да ви отнеме повече от четири часа.

Бони вдигна телефона с първото позвъняване и направи знак на Тайлър.

– Шерифе – прошепна, – обажда се някакъв мъж. Не иска да каже името си и настоява да говори с шерифа.

Тайлър се намръщи. Вероятно беше някой луд, а в момента не искаше да отвлича вниманието си. Той вдигна пръст.