Алисън Бренан - Опасна близост

– Портър – отвърна Дъг. Какво тъпо име [1] Porter – носач (англ.) – Б. Пр. .

– Готвиш превъзходно.

– Съжалявам, но не си спомням името ти. Изпратиха ме само да...

Мъжът се засмя и напълни с кафе голяма керамична чаша.

– Грег. А това е съпругата ми Вики.

Тя му махна от леглото.

Сигурно имаше огромни гърди, съдейки по очертанията под юргана.

Дъг се възбуди.

Взе чашата от Грег и отпи от кафето.

– Благодаря.

– Ще се облека – обади се Вики, уви се в чаршафа и влезе в банята.

– Жена ми е скромна – добродушно отбеляза Грег. – За пръв път идва тук.

– Но не и ти – предположи Дъг.

– Учех в Мичиганския университет и написах научен доклад за мигриращите птици в резервата. Прекарах месец в Научната база на походно легло. Реших, че бунгалото с истинско легло ще бъде подходящо за медения ни месец.

– Радвам се, че се забавляваш.

Грег се засмя и отпи от кафето си.

– Живеем в Сиатъл и мислехме утре да се приберем у дома, но заради лошото време ще удължим медения си месец два-три дни. Но не мога да кажа, че съжалявам.

"И аз не съжалявам" – помисли си Чапман и стисна ножа в джоба си.

Вратата на банята се отвори и Грег насочи очи към съпругата си, която беше облякла бял хавлиен халат. Дъг си представи, че отдолу е гола.

Това беше благоприятната възможност, от която се нуждаеше. Той извади ножа от джоба си и го заби в гърба на Гper.

Мъжът падна на колене и отвори уста.

Дъг измъкна ножа и Грег се строполи на пода. Устните му се движеха безмълвно. Чапман отново заби ножа само за да е сигурен, макар да беше убеден, че първият удар е убил младоженеца.

Вики изпищя. Викът беше пронизителен, по-силен от агонията на младия убиец, който беше изнасилен в нощта преди земетресението.

Дъг я погледна и се усмихна. Беше красива, но дори да беше грозна, пак щеше да я изчука.

Отдавна не беше правил секс с жена.

От Шантал.

– Сега сме само ти и аз – ухили се той.

Вики се разплака и хукна към вратата.

Докъде щеше да стигне в това време?

Тя отвори и в стаята нахлу студен въздух. Дъг прекоси помещението с три големи крачки и я събори в ледения сняг.

Вики се разтрепери и се опита да пълзи. Вятърът навяваше сняг около нея.

Ако Чапман затвореше вратата, тя щеше да умре от студ на няколко крачки от бунгалото.

Той обаче имаше други планове за нея.

Сграбчи я за гъстите руси коси, довлече я обратно вътре, тресна вратата и заключи.

– Не! – Вики се сви на пода от страх.

– Повече никакви игрички – изръмжа той и я вдигна.

Отначало тя не направи нищо. Все още си поемаше дъх.

След това започна да го удря.

Дъг се изсмя. Щеше да бъде забавно.

Откакто разговаряха по телефона с Тайлър вечерта, Джо не беше в състояние да пише. Мислите ѝ се въртяха около онова, което беше казал и беше премълчал, и не можеше нито да пише, нито да заспи. Обвиняваше Тайлър. И себе си.

Не искаше да мисли за него в момента. Особено след като беше обсебена от Кен. Утре беше годишнината от убийството му. Четири години. Мисълта не ѝ даваше покой и завладяваше съзнанието ѝ, но за пръв път се сети за това чак днес. По-рано изпадаше в депресия няколко седмици преди годишнината от убийствата на Кен и Тими, но сега едва не забрави заради Тайлър и смущението си.

Имаше чувството, че е изневерила на съпруга си.

Но какъв съпруг имаше? От четири години Кен беше мъртъв.

Струваше ѝ се цяла вечност, но не беше толкова дълго време. Предполагаше, че ще разбере кога би трябвало отново да започне да се среща с мъже, но все още не изпитваше подобно желание.

Докато не срещна Тайлър Макбрайд.

Тогава остави настрана миналото. Не мислеше за Кен всяка нощ, когато не можеше да заспи. Очакваше с нетърпение бъдещето, вместо да се страхува от идния ден.

"Престани. Ти си романтичка. Любовта не се случва два пъти в живота. Извади късмет с Кен."

Известно време мислеше, че може да се влюби отново. С Тайлър се чувстваше в безопасност, уютно и обичана. Той беше като скала. Твърд, търпелив и умен.

И после развали всичко, като я помоли да се омъжи за него. Тя беше омъжена, "Кен е мъртъв."

Чувстваше се омъжена.

"Тогава защо спа с Тайлър Макбрайд? Отговори, Джо."

Изпитваше вина. Не веднага след това. Преживяването беше невероятно. Тайлър беше методичен във всичко, което правеше, включително в леглото.

През следващите дни обаче я обзеха съмнения и страх, че ще забрави Кен. И Тими.

Ваната щеше да бъде решението на проблемите ѝ. Джо я напълни с гореща вода, добави соли с аромат на лавандула, влезе вътре и въздъхна. Да, ваната щеше да я отпусне, да премахне напрежението, да ѝ позволи да заспи и да забрави Тайлър и факта, че отново ще го види. Да забрави абсурдната мисъл, че някакъв избягал затворник е обсебен от нея. Да забрави, че съпругът ѝ и синът ѝ са убити от психопат.