Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Той последва наперено пристъпващия дизайнер до края на коридора, а после нагоре по спираловидната стоманена стълба до бял правоъгълен офис. Прозорците от пода до тавана по цялата дясна стена разкриваха гледка към Темза и южния бряг. Останалите боядисани в бяло стени бяха отрупани с окачени по тях снимки. Вниманието на Страйк бе грабнато от огромен триметров фотос на прословутата „Паднали ангели“, закачен на стената срещу бюрото на Соме. Ала при по-внимателно вглеждане установи, че това не беше познатата на света снимка. В този вариант Лула се смееше с отметната назад глава: прекрасно очертаната й шия излизаше вертикално от дългата й разбъркана коса и се виждаше щръкналото черно зърно на едната й гърда. Киара Портър гледаше Лула със загатната усмивка на лицето, но явно по-бавно бе схванала шегата. Както и в по-известния вариант на снимката, очите на наблюдаващия мигом биваха привлечени от Лула.

Имаше я и по други снимки, буквално навсякъде. Вляво — сред група модели, облечени в прозрачни блузони в цветовете на дъгата; по-нататък — в профил, със златни листа върху устните и клепачите. Усвоено ли бе това й умение да представя лицето си в най-фотогеничния му аранжимент и да предава емоцията така красиво? Или тя просто бе благодатна повърхност, върху която чувствата заблестяваха естествено?

— Паркирай си задника където желаеш — каза Соме, а самият той седна зад бюро от тъмно дърво и стомана, покрито със скици.

Страйк си придърпа плексигласов стол с извит контур. Върху бюрото имаше тениска, декорирана със снимка на принцеса Даяна като мексиканска мадона, отрупана със стъклени мъниста, в комбинация с яркоалено сърце от лъскав сатен с избродирана на него кривната корона.

— Харесва ли ти? — попита Соме, забелязал посоката на погледа му.

— О, да — излъга Страйк.

— Продава се навсякъде. Получих безвкусни писма от католици. Джо Манкура носеше такава в шоуто на Джулс Холанд. Мисля си да изобразя Уилям като Христос на фланелка с дълги ръкави за зимата. Или Хари с автомат, който да крие патката му, какво ще кажеш?

Страйк се усмихна неопределено. Соме кръстоса крака с малко повече показност от необходимата и изрече стъписващо нафукано:

— Значи Счетоводителя смята, че Кукувицата може да е убита? Винаги наричах Лула Кукувицата — ненужно добави той.

— Да. Джон Бристоу обаче е адвокат.

— Знам, но Кукувицата винаги го наричаше Счетоводителя. Всъщност аз започнах, а Кукувицата се присъедини, когато биваше в палаво настроение. Той вечно си вреше носа в процентите й и се опитваше да измъкне и последния пенс от всеки. Предполагам, че ти плаща минималния хонорар за детектив.

— Всъщност ми плаща двоен хонорар.

— О, сигурно е станал по-щедър сега, когато разполага с парите на Кукувицата.

Соме загриза нокътя си и напомни на Страйк за Кийрън Коловас-Джоунс. Двамата си приличаха и по телосложение — дребни, но пропорционални.

— Добре де, гадняр съм — рече Соме и извади нокътя от устата си. — Никога не съм харесвал Джон Бристоу. Вечно преследваше Кукувичката за нещо. Да беше си създал свой живот. Да беше извадил наяве склонностите си. Чувал ли си го какви химни реди за майчето си? Срещал ли си „приятелката“ му? Според мен на нея й расте брада.

Изрече думите в непрекъснат злобен поток, после млъкна, за да отвори скрито чекмедже в бюрото, от което извади пакет ментолови цигари. Страйк вече бе забелязал, че ноктите на Соме бяха изгризани до живеца.

— Семейството й беше единствената причина да е толкова сбъркана. Казвах й: „Зарежи ги, мила, давай напред“. Но тя не го правеше. Такава си беше Кукувицата, вечно преследваше изгубени каузи.

Предложи на Страйк от белите цигари и след отказа на детектива си запали една с гравирана запалка „Зипо“. Когато затвори капачето й, Соме каза:

— Ще ми се на мен да беше хрумнало да наема частен детектив. Радвам се, че някой го е направил. Просто не мога да повярвам, че тя се е самоубила. Психотерапевтът ми твърди, че е затваряне на очи пред истината. Ходя на терапия два пъти седмично, не че ми помага де. Бих се тъпкал с валиум като лейди Бристоу, стига да можех да работя под действието му. Пробвах го през седмицата след смъртта на Кукувицата и бях като зомби. Благодарение на него издържах погребението.

Звънтене и подрънкване откъм металната стълба възвести приближаването на Труди, която прекоси с несигурна походка офиса и постави на бюрото черен лакиран поднос с две руски чаши за чай със сребърен филигран, във всяка от които имаше бледозелена димяща течност с листенца чай, плаващи в нея. Имаше и чинийка с тънки бисквити, които изглеждаха, сякаш са направени от въглени. Страйк с носталгия си припомни пая с картофено пюре и чая с цвета на махагон във „Финикс“.