Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— С толкова мога да се справя — отвърна той. — Да, по силите ми е да плащам такава сума.

Телефонът иззвъня. Сияеща срещу него, тя го вдигна и възторгът в гласа й бе такъв, сякаш от дни с нетърпение бе очаквала това обаждане.

— О, здравейте, господин Гилеспи! Как сте? Господин Страйк току-що ви изпрати чек, лично го пуснах в пощата сутринта… Цялата вноска, да, че и малко отгоре… О, не, господин Страйк е категоричен, че иска да си плати заема… Е, много мило от страна на господин Рокъби, но господин Страйк предпочита да плати. Надява се, че ще може да изчисти цялата сума в рамките на няколко месеца…

Час по-късно Страйк седеше на твърдия пластмасов стол в Центъра за пациенти с ампутации с протегнат пострадал крак и разсъждаваше по въпроса дали ако бе знаел, че Робин ще остане, пак би й купил зелената рокля. Убеден беше, че подаръкът няма да зарадва Матю, особено като я видеше облечена в нея и узнаеше, че я бе пробвала пред Страйк.

С въздишка той посегна към брой на списание „Частен детектив“, лежащо на масичката до него. Когато консултантът го повика, първия път Страйк не се отзова; бе погълнат от материал, изпъстрен с примери за репортерски изцепки, свързани със случая, разрешен от него и Робин. Толкова много рубрики правеха паралел с Каин и Авел, че списанието бе пуснало отделна статия, посветена на това.

— Господин Стрик? — извика консултантът за втори път. — Господин Камерън Стрик?

Той вдигна глава с усмивка.

— Страйк — изрече отчетливо. — Името ми е Корморан Страйк.

— О… моля за извинение… насам…

Докато Страйк куцукаше зад лекаря, една фраза изплува от подсъзнанието му, фраза, която бе прочел дълго преди да види за пръв път мъртво тяло, преди да се възхищава на водопад в африканските планини, преди да наблюдава лицето на убиец, рухващ при осъзнаването, че е хванат.

Аз се превърнах в име.

— На масата, моля, и свалете протезата.

Откъде се бе появила тази фраза? Страйк лежеше върху масата и се мръщеше срещу тавана, без да обръща внимание на консултанта, който, сведен над остатъка от крака му, тихо си мърмореше нещо и опипваше внимателно.

На Страйк му отне минути да си припомни стиховете, запаметени толкова отдавна.

Метеорологична къщичка (англ. Weatherhouse) — устройство във формата на малка алпийска хижа, което показва характеристиките на времето. Традиционната къщичка има две поставени една до друга врати и две фигури — мъжка и женска. Женската фигура излиза от къщичката, когато времето е слънчево и сухо, а мъжката — когато е влажно и вали. — Б.ред.

Английската дума „robin“ означава червеношийка, птица, характерна с оранжево-червените си гърди. Асоциацията тук е с американския филм „Батман и Робин“. — Б.пр.

Бланш Дюбоа — героиня от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай «Желание»“. — Б.ред.

Алфред лорд Тенисън, „Одисей“. — Б.пр.