Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— О, Стик… Ела да живееш у дома.

За миг му се мерна резервната стая в синьо и насилената усмивка на Грег.

— Луси, устройва ме там, където съм. Просто искам да си върша работата и да съм сам известно време.

Отне му още половин час да я изтика от офиса си. Тя се чувстваше виновна, че си е изпуснала нервите, извиняваше се, после направи опит да се оправдае, което доведе до ново оплюване на Шарлот. Когато най-сетне реши да си тръгне, той й помогна с пакетите надолу по стълбите, като успешно я разсея от струпаните кашони с негови вещи на площадката, и накрая я качи в такси в края на Денмарк стрийт.

Кръглото й и изцапано от разтеклата се спирала лице беше обърнато към него зад задното стъкло. Отправи й принудена усмивка и й помаха, преди да запали цигара. Помисли си как представата на Луси за съчувствие твърде много напомняше методите за разпит, прилагани в „Гуантанамо“.

Робин бе придобила навика да купува сандвичи и за Страйк, когато той оставаше в офиса през обедната почивка, и след това да си прибира дължимото от кутията за дребни разходи.

Днес обаче не бързаше да се върне. Въпреки неведението на Луси бе забелязала колко притеснен изглеждаше Страйк, че ги заварва да разговарят. Изражението му, когато влезе в офиса, бе също толкова мрачно като при първата им среща.

Робин се надяваше да не е изрекла нещо пред Луси, което на Страйк не би му харесало. Не можеше да се каже, че Луси бе натрапвала любопитството си, но бе задавала въпроси, за които Робин нямаше решение как да отговори.

— Срещна ли се вече с Шарлот?

Робин бе предположила, че това е красивата бивша съпруга или приятелка, на чието излизане от сградата бе станала свидетел първата сутрин. Избегнатият на косъм сблъсък помежду им надали можеше да се приеме за среща, така че тя бе отговорила:

— Не, не съм.

— Странно — бе се поусмихнала Луси. — Очаквах, че тя би искала да те види.

По някаква причина Робин бе изпитала нужда да припомни:

— Тук съм само временно.

— И все пак — настояла бе Луси, като очевидно си имаше наум нещо, което Робин не разбираше.

Едва сега, докато се движеше нагоре-надолу покрай рафтовете с чипс и бисквити, без да им обръща особено внимание, си обясни за какво бе намеквала Луси. Вероятно жената просто се бе опитала да я поласкае, тъй като самата мисъл, че Страйк би проявил мъжки интерес към нея, й се струваше крайно неуместна.

(„Мат, честна дума, ако го видиш… Той е грамаден и има лице на пребит боксьор. Сигурна съм, че е над четирийсет и… — чудеше се какви още недостатъци във външността на Страйк да изтъкне — има коса като срамни косми.“

Матю се примири с работата й при Страйк едва сега, след като вече бе приела поста в медийната консултантска фирма.)

Робин избра два пакета чипс със сол и оцет и се насочи към касата. Още не беше съобщила на Страйк, че ще напусне след две седмици и половина.

Луси се бе отказала от темата за Шарлот само за да разпитва Робин за обема на работата, минаваща през, меко казано, скромния офис. Робин и за това бе уклончива, интуитивно усетила, че ако Луси не бе наясно за финансовото състояние на Страйк, то беше защото брат й не бе пожелал тя да знае. С надеждата, че жената би се зарадвала да чуе добри неща за бизнеса, тя спомена, че последният им клиент е много богат.

— Развод, нали? — попита Луси.

— Не — отвърна Робин, — става дума… Все пак съм подписала договор за конфиденциалност… Иска от него да преразгледа самоубийство.

— О, боже, това никак няма да е забавно за Корморан — отбеляза Луси със странна нотка в гласа.

Робин придоби объркан вид.

— Не ти ли е казал? Повечето хора го знаят. Майка ни беше прочута… наричат ги групарки, нали? — Изведнъж усмивката на Луси бе станала някак насилена, а при целия й стремеж да се покаже неутрална, гласът й пресекваше. — Цялата история я има в интернет. В наши дни всичко е там. Умря от свръхдоза и казаха, че било самоубийство, но според Стик било дело на бившия й съпруг. Нищо не се доказа. Стик беше бесен. Във всеки случай беше ужасно и мъчително. Може би тъкмо затова клиентът е избрал Стик. Доколкото схващам, самоубийството е станало със свръхдоза.

Робин не отговори, но нямаше значение; Луси продължи, без да изчака отговора:

— Тогава Стик напусна университета и постъпи във военната полиция. Семейството беше много разочаровано. Беше много умен, никой от близките ни не е учил в Оксфорд. Ала той просто си събра багажа и постъпи в армията. Явно му подхождаше, защото постигна голям напредък там. Честно казано, за мен е много жалко, че напусна. Можеше да остане въпреки това, което се случи с крака му…