Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Обади се Джон Бристоу и остави номера на мобилния телефон на Марлийн Хигсън. Свързал се е и с Ги Соме, който може да се срещне с теб в десет часа сутринта в четвъртък в студиото си на Блънкет стрийт, ако ти е удобно. Намира се в Чизик, близо до Странд-он-дъ-Грийн.

— Чудесно. Благодаря.

През този ден си казаха много малко. Страйк прекара по-голямата част от следобеда в пъба и се върна чак в пет без десет. Неловкостта помежду им продължи и за пръв път той се зарадва, че Робин си тръгва.

В деня на посещението си в студиото на Ги Соме Страйк отиде рано да се изкъпе в Студентския съюз на Лондонския университет и се облече необичайно грижливо. От проучването на сайта на дизайнера вече знаеше, че Соме е привърженик на панталони от напукана кожа, на вратовръзки от метална мрежа и на аксесоари от рода на черни козирки, които сякаш бяха изработени чрез отрязване на горната част на старомодни бомбета. Със смътното желание да е напук Страйк облече традиционния и удобен тъмносин костюм, с който се беше появил в „Сиприани“.

Студиото, което издирваше, беше бивш склад от деветнайсети век на северния бряг на Темза. Проблясващата река заслепяваше очите му, докато се опитваше да открие входа, който не бе ясно маркиран; нищо отвън не обявяваше новата функция на сградата.

Най-сетне откри дискретен необозначен звънец и вратата се отвори електронно отвътре. Голото, но просторно фоайе бе хладно от климатиците. Чу се звънтене и потракване, предшестващи влизането на момиче с доматеночервена коса, облечено от глава до пети в черно и окичено с безброй сребърни дрънкулки.

— О! — каза тя, като видя Страйк.

— Имам среща с господин Соме в десет — уведоми я той. — Корморан Страйк.

— О! — повтори тя. — Добре.

Изчезна по същия начин, както беше дошла. Страйк използва чакането, за да позвъни на мобилния телефон на Рошел Онифаде, както правеше по десет пъти на ден, откакто я беше срещнал. Нямаше отговор.

Измина още една минута, после внезапно се появи дребен чернокож мъж, който се отправи към Страйк с котешка походка и съвършено безшумно поради гумените си подметки. Той вървеше с подчертано люлеене на бедрата, горната част на тялото му бе съвършено неподвижна с изключение на лекото поклащане на раменете, а ръцете му оставаха вдървени.

Ги Соме бе почти цяла глава по-нисък от Страйк и притежаваше може би една стотна от телесната му мазнина. Предницата на впитата му черна тениска бе украсена със стотици сребърни капси, които образуваха наглед триизмерен образ на лицето на Елвис, сякаш гръдният кош на дизайнера беше детска мозайка от онези с дупките. Още по-странен ефект за окото създаваха релефните му мускули, движещи се под прилепналата ликра. Беше със сиви джинси на тънко тъмно райе, а маратонките му бяха комбинация от черен велур и кожа.

Лицето на Соме контрастираше странно със слабото стегнато тяло, защото изобилстваше от издадености. Очите му бяха изпъкнали като на риба, бузите — като кръгли лъскави ябълки, а пълните му устни образуваха широк овал: малката му глава беше идеална сфера. Соме изглеждаше като издялан от мек абанос от ръката на майстор, която се бе уморила от своята опитност и бе преминала към експеримент с гротеска.

Той протегна ръка с лека чупка в китката.

— Да, виждам нещичко от Джони — промълви с бегли следи от кокни изговор, вгледан в лицето на Страйк, — но в много по-очукан вариант.

Страйк се ръкува с него. Усети изненадваща сила на пръстите.

Червенокосото момиче се приближи със звънтене.

— Ще бъда зает един час, Труди, никакви обаждания — поръча й Соме. — Донеси ни чай и бисквитки, мила.

Изпълни балетно завъртане и покани Страйк да го последва.

Минаха по боядисан в бяло коридор покрай отворена врата, откъдето някаква азиатка на средна възраст с плоско лице погледна към Страйк през тънък златист воал, който мяташе върху манекен; стаята бе ярко осветена като операционна, пълна с работни маси, върху които бяха струпани топове плат, а стените представляваха колаж от скици, снимки и бележки. Дребна руса жена, облечена в нещо, което на Страйк му приличаше на цилиндрична превръзка с черен бинт, отвори друга врата и прекоси коридора пред тях; измери го със същия студен и празен поглед като червенокосата Труди. Страйк се почувства ненормално огромен и космат; вълнест мамут, опитващ се да се смеси с маймуни капуцини.