— Знам, че съм подранила — каза госпожа Хук за трети път, като посръбваше неумело горещия чай. — Не съм ви виждала преди, нова ли сте?
— Временно изпълнявам длъжността — отговори Робин.
— Сигурно сте се досетили, че става дума за мъжа ми — заприказва госпожа Хук, без да я слуша. — Вероятно постоянно срещате жени като мен. Такива, дето искат да узнаят най-лошото. Двоумих се цяла вечност. Но най-добре е да се знае, нали? Най-добре е да се знае. Мислех, че Корморан ще е тук. По друг случай ли излезе?
— Да — потвърди Робин, която подозираше, че Страйк е ангажиран с нещо, свързано със загадъчния му личен живот. Долови известна потайност у него, когато я уведоми, че ще закъснее.
— Знаете ли кой е баща му?
— Не, не знам — отговори Робин, убедена, че говорят за съпруга на бедната жена.
— Джони Рокъби — съобщи госпожа Хук с драматично задоволство.
— Джони Рокъ…
На Робин й секна дъхът, като осъзна в един и същ миг, че госпожа Хук имаше предвид Страйк и че масивният силует на Страйк се е очертал пред стъклената врата. Видя, че носи нещо много обемисто.
— Един момент, госпожо Хук — каза тя.
— Какво? — рече Страйк, като надникна над ръба на кашона, когато Робин се втурна през стъклената врата и я затвори зад себе си.
— Госпожа Хук е тук — прошепна тя.
— О, да му се не види. Подранила е с цял час.
— Знам. Реших, че ще искате да подредите малко кабинета си, преди да я въведете там.
Страйк остави кашона върху металния под.
— Трябва да пренеса още няколко от улицата — осведоми я той.
— Ще ви помогна — предложи Робин.
— Не, върви да си побъбриш любезно с нея. Тя ходи на курс по грънчарство и смята, че мъжът й спи със счетоводителката си.
Като остави кашона пред стъклената врата, Страйк закуцука надолу по стълбите.
Джони Рокъби; възможно ли беше?
— Той ей сега пристига — бодро съобщи Робин на госпожа Хук и седна отново зад бюрото си. — Господин Страйк ми спомена, че ходите на курс по грънчарство. Винаги съм искала да опитам…
В продължение на пет минути Робин слушаше с половин ухо за подвизите на класа, обучаващ се в грънчарство, и за много милия им и отзивчив наставник. После стъклената врата се отвори и Страйк влезе, вече без да мъкне кашони, с любезна усмивка към госпожа Хук, която скочи да го посрещне.
— О, Корморан, окото ти! — възкликна тя. — Да не те е фраснал някой?
— Не — отвърна Страйк. — Само минутка, госпожо Хук, ей сега ще подготвя папката ви.
— Знам, че подраних, Корморан, ужасно съжалявам… Не можах да мигна цяла нощ.
— Позволете да взема чашата ви, госпожо Хук — намеси се Робин и успешно разсея клиентката в секундите, нужни на Страйк да влезе през междинната врата, като й попречи да види походното легло, спалния чувал и чайника вътре.
Няколко минути по-късно Страйк се появи отново, обвит в изкуствени лимонови ухания, и госпожа Хук влезе в кабинета му, след като хвърли ужасен поглед към Робин. Вратата се затвори зад тях.
Робин отново седна зад бюрото си. Вече беше отворила сутрешната поща. Започна да се полюшва наляво и надясно на въртящия се стол; после се придвижи към компютъра и небрежно извика Уикипедия. С вид, сякаш наблюдаваше всичко отстрани, без да се намеса в онова, което правят пръстите й, тя написа двете имена: „Рокъби Страйк“.
Информацията излезе незабавно на екрана с черно-бяла снимка в началото — беше на мъжа, прочут в продължение на четири десетилетия. Имаше слабо и издължено лице като на Арлекин и безумни очи, лесни за карикатура, които изглеждаха леко разногледи поради кривото примижаване; явно ревейки в микрофона, устата му бе широко отворена, по челото му струеше пот, а косата му се бе разхвърчала.
Джонатан Ленърд (Джони) Рокъби, роден на първи август 1948 година, е водещ вокал на рокгрупата от 70-те години „Дедбийтс“, член на Рокендрол залата на славата, многократен носител на „Грами“…
Страйк въобще не приличаше на него; единственото бегло сходство беше в нееднаквите очи, което при Страйк беше временно състояние.
Робин премина по-надолу.
… мултиплатинения албум „Задръж го у себе си“ от 1975 година. Чупещото рекорди турне в Америка е прекъснато от обиск за наркотици в Ел Ей, в резултат на който китаристът Дейвид Кар е арестуван…
И още по-надолу, докато стигна до „Личен живот“.
Рокъби се е женил три пъти: за колежката си от художествения институт Шърли Мъленс (1969–1973), от която има една дъщеря — Мейми; за модела, актриса и активистка на движението за човешки права Карла Астолфи (1975–1979), от която има две дъщери — телевизионната водеща Габриела Рокъби и дизайнера на бижута Даниела Рокъби — и за филмовия продуцент Джени Греъм (1981 — до наши дни), от която има двама синове — Едуард и Ал. Рокъби има още една дъщеря — Прудънс Донливи — от връзката си с актрисата Линдзи Фантроуп, и син — Корморан, от Леда Страйк, супергрупарката от 70-те години.
Читать дальше