Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Страйк изпуши цигарата си и продължи да оглежда внимателно входа на сградата и по-конкретно разстоянието между прозорците на първия етаж и тези на третия. Мислеше си преди всичко за Фреди Бестигуи, филмовия продуцент. Според откритото от Робин в интернет Бестигуи е спял в леглото си, когато Лула Ландри е паднала от балкона два етажа по-нагоре. Фактът, че тъкмо съпругата на Бестигуи беше вдигнала тревога с настоятелните уверения, че убиецът още е горе, а в това време собственият й мъж е стоял до нея, внушаваше, че тя поне не смята него за виновен. Въпреки това Фреди Бестигуи бе мъжът в най-голяма близост до младата жена по време на смъртта й. Опитът бе научил Страйк, че лаиците са обсебени от мотива, докато в списъка на професионалиста начело стои възможността.

Неволно потвърждаваща принадлежността си към лаиците, Робин попита:

— Но защо му е на някого да избере среднощен час, за да се кара с нея? Няма сведения да не се е разбирала със съседите си, нали? А Танзи Бестигуи определено не би могла да го направи, не е ли така? Защо й е било да тича долу и да съобщава на охранителя, ако току-що е блъснала Лула през балкона?

Страйк не отговори веднага; явно следваше собствения си ред на мисли, защото след малко обобщи:

— Бристоу се е фиксирал върху онзи четвърт час, след като сестра му е влязла в сградата, фотографите са се разотишли, а охранителят е напуснал поста си, защото не е бил добре. Това означава, че фоайето за кратко е останало без надзор. Ала как би могъл някой извън сградата да знае, че Уилсън се е оттеглил? Входната врата не е стъклена.

— Плюс, че — интелигентно допълни Робин — би трябвало да знаят кода, за да отворят вратата.

— Хората стават немарливи. Ако охраната не го сменя редовно, куп нежелани посетители биха могли да знаят кода. Да огледаме насам.

Закрачиха мълчаливо към края на Кентигърн Гардънс, където откриха тясна уличка, минаваща под ъгъл зад гърба на сградата на Ландри. Страйк развеселен установи, че се нарича „Пътят на крепостните“. Беше достатъчно широка, за да мине по нея една кола, добре осветена и непредоставяща места за криене, с дълги, високи и гладки стени от двете страни на павираната настилка. Стигнаха до две отварящи се с дистанционно управление гаражни врати с огромен надпис „Частна собственост“ на стената до тях, които отвеждаха към подземен паркинг, ползван от обитателите на Кентигърн Гардънс.

Когато прецени, че са горе-долу на мястото, където трябваше да е гърбът на номер осемнайсет, Страйк подскочи, улови се за горния ръб на стената и се наведе надолу да огледа малките грижливо поддържани градини. Между всяка гладка и старателно окосена морава и къщата, към която тя принадлежеше, имаше стълбище към сутерена. Всеки с намерение да се изкачи по задната фасада на къщата по мнението на Страйк щеше да се нуждае от стълба или от партньор, за да го повдигне, както и от здраво въже.

Плъзна се обратно надолу по стената и сподавено изпъшка от болка, като се приземи върху протезата си.

— Нищо ми няма — рече в отговор на тревожното ахване на Робин. Тя беше забелязала загатнатото накуцване и се чудеше дали не е поради навехнат глезен.

Вървенето по павираната улица предизвика неприятно усещане за търкане между ампутирания му крак и протезата. Предвид несгъващия се изкуствен глезен му беше много по-трудно да се движи по неравен терен. Страйк се запита със съжаление беше ли нужно въобще да се набира на стената. Робин наистина беше хубавка, но не можеше да има и сравнение между нея и жената, която бе напуснал.

— И си сигурна, че той е детектив, така ли? Защото да издирва хора в Гугъл, това всеки го може.

Матю беше раздразнителен след натоварен ден, ядосан клиент и неудовлетворителен разговор с новия си началник. Не му стана приятно наивното и неуместно според него възхищение на годеницата му от друг мъж.

— Не той издирва хора в Гугъл — поясни Робин. — Това аз го вършех, докато той работеше върху друг случай.

— Нещо не ми е по вкуса цялата тази история. Той спи в офиса си, Робин, не намираш ли, че е някак съмнително?

— Казах ти, според мен току-що се е разделил с партньорката си.

— Ами нищо чудно — отряза Матю.

Робин постави чинията му върху своята и ги понесе към кухнята. Беше ядосана на Матю и донякъде подразнена от Страйк. Днес изпита удоволствие, докато проучваше познатите на Лула Ландри в киберпространството; ала в ретроспекция видя нещата през очите на Матю и вече й изглеждаше, че Страйк й е възложил безцелна задача за запълване на времето.