Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Той отново заби нос в оръфания пътеводител. Страйк явно не се притесняваше, че някой може да го вземе за турист. А и без съмнение това не би му навредило предвид размерите му, каза си Робин.

В течение на кратката й кариера като временна сътрудничка от Робин много рядко бяха искали да върши нещо извън условията на секретарския й договор, затова тя бе леко притеснена от предложението на Страйк за разходка. Ала със задоволство установи, че може да свали от Страйк всякакви подозрения за флиртуване. Дългото им вървене дотук бе минало почти в пълно мълчание, Страйк очевидно бе погълнат от мислите си и от време на време се консултираше с картата.

Ала щом стигнаха до Олдърбрук Роуд, той беше казал:

— Ако забележиш нещо, което не съм видял, или ти хрумне догадка, ще споделиш с мен, нали?

Това беше твърде вълнуващо: Робин се гордееше със своята наблюдателност; тя бе една от причините тайно да храни детинската си амбиция за това, което бе всекидневие за едрия мъж до нея. Направи интелигентен оглед на улицата в двете посоки и опита да си представи какви биха били мотивите на някого, излязъл тук в два часа посред нощ при снеговалеж и температура под нулата.

— Насам — подкани я обаче Страйк, преди да я е споходило някакво прозрение, и двамата поеха редом по Белами Роуд.

Той се извиваше плавно наляво и продължаваше с още шейсетина къщи, почти идентични с лъскавите си черни входни врати, с късите метални оградки от двете страни на чистите бели стълби и с качетата с подрязани в разни форми храсти. Тук-там имаше мраморни лъвове и месингови табелки, посочващи името и професията на обитателите; от горните прозорци проблясваха полилеи, а една врата беше разтворена и разкриваше под с шахматен паркет, маслени картини в златни рамки и стълбище в стил „Крал Джордж“.

Докато вървеше, Страйк обмисляше част от информацията, която Робин бе успяла да намери в интернет сутринта. Както бе подозирал, Бристоу не бе искрен в твърдението си, че полицията не е направила опит да открие Бягащия и неговия партньор. Заровени сред изобилните и яростни вестникарски материали, оцелели онлайн, съществуваха и обръщения към мъжете да се появят за справка, които обаче не бяха дали резултат.

За разлика от Бристоу Страйк не тълкуваше това като некомпетентност от страна на полицията или като занемаряване на разследването на евентуален заподозрян в убийство. Внезапно прозвучалата автоаларма в момента, когато двамата мъже бяха напуснали бързо района, бе разбираема причина за неохотата им да разговарят с полицията. Нещо повече, Страйк не знаеше дали Бристоу е запознат с вариращото качество на записите от охранителните камери, затова пък той самият имаше богат опит с безнадеждно размазани черно-бели образи, от които бе невъзможно да се установи реално сходство с когото и да било.

Страйк бе забелязал също така, че Бристоу не беше споменал нито в разговора, нито в бележките си и дума за ДНК пробите, събрани от апартамента на сестра му. Поради факта колко бързо полицаите бяха изключили Бягащия и другаря му от по-нататъшното разследване имаше силни подозрения, че не са открили в апартамента чужда ДНК. Страйк обаче беше наясно, че истински заблудените с лека ръка биха отхвърлили тривиални подробности от сорта на ДНК доказателства с аргументи за замърсяване или заговор. Виждаха каквото искаха да видят, слепи за неудобната неумолима истина.

Ала сутрешните издирвания в Гугъл бяха предложили евентуално обяснение за обсебеността на Бристоу от Бягащия. Сестра му беше издирвала биологичните си корени и бе успяла да открие рождената си майка, а тя изглеждаше, въпреки резервите поради стремежа на пресата към сензации, твърде противна личност. Несъмнено подобни откровения като откритите от Робин биха били неприятни не само за Ландри, а и за цялото семейство, в което бе осиновена. Дали не бе доказателство за лабилността на Бристоу (защото Страйк не можеше да се преструва пред себе си, че клиентът му създава впечатление за добре балансирана личност) убеждението му, че Лула, такава щастливка в някои отношения, е предизвикала съдбата? Че е събудила спящото зло в опита да разкрие тайната на произхода си; че е активирала демон, който е протегнал ръка от далечното минало и я е убил? Затова ли чернокожият в нейния квартал го бе притеснил толкова?

Навлизайки все по-навътре в анклава на богатите, Страйк и Робин стигнаха до ъгъла на Кентигърн Гардънс. Също като Белами Роуд улицата притежаваше аура, излъчваща респектиращ и резервиран просперитет. Къщите бяха викториански, високи, с червена тухлена фасада, гарнирана с каменни фризове, с големи прозорци с фронтони, всеки със свое индивидуално каменно балконче. Навсякъде цареше ред и чистота, плод на добра и скъпа поддръжка. Имаше малко паркирани коли; табела съобщаваше, че за тази привилегия е нужно разрешително.