Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Лула някога казвала ли ти е, че ще ти остави нещо? Споменавала ли е за завещание?

Марлийн мигом наостри уши, доловила полъх на надежда.

— Ами да, викаше, че ще се погрижи за мен. Според теб дали не трябва да го спомена някъде?

— Едва ли има смисъл, освен ако не е направила завещание и не те е упоменала в него — отвърна Страйк.

Намусеното изражение отново се върна на лицето й.

— Тия мръсници сигурно са го унищожили. Прилича им да го сторят. Тъкмо тоя сорт хора са. Чичото на всичко е способен.

— Много съжалявам, че не ви е върнал обаждането — обясняваше Робин по телефона в офиса на десет километра разстояние. — Господин Страйк е извънредно зает в момента. Оставете името и номера си и ще се погрижа да ви позвъни следобед.

— О, няма нужда — отвърна жената. Имаше приятен и изискан глас със съвсем лек намек за дрезгавост, подсказващ, че смехът й вероятно е секси и дързък. — Не държа да разговарям с него. Бихте ли му предали съобщение от мен? Исках да го предупредя, това е всичко. Господи, това е… малко ми е неловко, не бих избрала да стане по този начин… Но както и да е. Моля ви, предайте му, че се е обаждала Шарлот Камбъл и че се сгодих за Джаго Рос. Не исках да го чуе от някого другиго или да прочете новината. Родителите на Джаго са пуснали обява в „Таймс“. Ужас някакъв.

— О, добре — промълви Робин, усетила съзнанието си парализирано също като писалката си.

— Много благодаря… Робин ли бяхте? Благодаря. Дочуване.

Шарлот затвори първа. Робин остави обратно слушалката със забавено движение, силно притеснена. Не искаше да съобщава тази новина. Може да беше само вестител, но би се почувствала така, сякаш нанася удар по решимостта на Страйк да не огласява личния си живот, по упорития му отказ да споменава кашоните с вещи, походното легло и опаковките от вечерята му, заварвани в кошчето за отпадъци всяка сутрин.

Робин прецени възможностите пред себе си. Можеше да пропусне да предаде съобщението, като просто му каже да позвъни на Шарлот, и нека тя си свърши мръсната работа (както Робин го формулира пред себе си). Но какво би станало, ако Страйк решеше да не й се обади и някой друг му съобщеше за годежа? Робин нямаше как да знае дали Страйк и бившата му (приятелка? годеница? съпруга?) имаха безброй общи познати. Ако се случеше тя и Матю да скъсат някога, всичките й близки приятели и роднините щяха да го приемат лично и да се завтекат да й съобщят подобна новина; предполагаше, че тя лично би предпочела да е предупредена възможно най-безшумно и дискретно.

Когато чу Страйк да се качва по стълбите почти час по-късно, като явно говореше по мобилния си телефон и беше в добро настроение, стомахът на Робин се сви, обхвана я паника, сякаш щеше да се явява на изпит. Той отвори стъклената врата и тя видя, че изобщо не говореше по телефона, а си рапираше полугласно, от което й стана още по-зле.

— „Гордо си карам мойто ферари и майната му на Джохари“ — мърмореше Страйк, прегърнал кутия с електрически вентилатор. — Добър ден.

— Здравей.

— Реших, че имаме нужда от вентилатор, тук е задушно.

— Да, добре ще ни дойде.

— Току-що чух Дийби Мак в магазина — информира я Страйк, като постави вентилатора в ъгъла и съблече якето си. — „Гордо си карам мойто ферари и майната му на Джохари.“ Чудя се кой ли е Джохари. Може би друг рапър, който му е сгазил лука?

— Не — отвърна Робин, като й се искаше той да не е толкова весел. — Това е термин от психологията. „Джохари прозорец.“ Показва доколко добре се познаваме и как ни възприемат околните.

Страйк спря, както окачаше якето си, и се втренчи в нея.

— Това не си го прочела в списание „Хийт“.

— Не. Учех психология в университета. Прекъснах.

В главата й се заформи мъглявата идея, че може да изравни някак силите, като сподели с него за свой личен провал, преди да му съобщи лошата новина.

— Прекъснала си следването си в университета? — Той изглеждаше заинтересуван, което не бе типично за него. — Какво съвпадение. Аз също. Защо тогава „майната му на Джохари“?

— Дийби Мак е бил подложен на терапия в затвора. Заинтригувал се и започнал да чете много на тема психология. Това го узнах от вестниците — добави тя.

— Ти си истинска мина от полезна информация.

Тя усети ново сгърчване в стомаха.

— Дойде обаждане, докато те нямаше. От Шарлот Камбъл.

Той бързо вдигна поглед и се намръщи.

— Помоли ме да ти предам съобщение, което гласи — Робин за миг отклони погледа си по посока на ухото на Страйк, — че се е сгодила за Джаго Рос.