Агата Кристи - Смърт край Нил

— Веднага си легнах.

— Това беше в…?

— Малко след дванадесет и половина.

— Вашата каюта е номер 22 от дясната страна и е най-близката до салона, нали?

— Да.

— Ще ви задам още един въпрос. Чухте ли нещо — каквото и да е, след като се прибрахте в каютата си?

Фенторп се замисли.

— Бързо се приготвих за сън. Мисля, че чух някакъв плясък точно когато заспивах. Нищо друго.

— Чули сте някакъв плясък? Наблизо ли?

Фенторп поклати глава.

— Наистина не мога да кажа. Бях полузаспал.

— Към колко часа беше това?

— Трябва да е било около един часа. Не мога точно да кажа.

— Благодаря ви, мосю Фенторп. Това е всичко. — Поаро насочи вниманието си към Корнелия.

— А сега, мадмоазел Робсън, вашето име.

— Корнелия Рут. Адресът ми е; Ред Хаус, Белфийлд, Кънектикът.

— Защо дойдохте в Египет?

— Дойдох на екскурзия с леля Мари, мис ван Шойлер.

— Срещали ли сте мадам Дойл преди това пътуване?

— Не, никога.

— Какво правихте снощи?

— Веднага си легнах, след като помогнах на доктор Беснер да оперира крака на мистър Дойл.

— Вашата каюта е…?

— Номер 43 от лявата страна, точно до каютата на мис дьо Белфор.

— Чухте ли нещо?

— Не чух нищо — поклати глава Корнелия.

— Някакъв плясък?

— Не, пък и не бих могла, защото каютата ми е откъм брега.

Поаро кимна.

— Благодаря ви, мадмоазел Робсън. Сега може, ще бъдете така любезна да помолите мадмоазел Бауърс да дойде тук.

Фенторп и Корнелия излязоха.

— Всичко е съвсем ясно — каза Рейс. — Жаклин дьо Белфор не е могла да вземе пистолета, освен ако разпитаните поотделно свидетели не лъжат. Но някой го е взел. И някой е подслушвал снощи. И някой е бил толкова глупав, за да напише онова Ж на стената.

Чу се почукване и мис Бауърс влезе. Медицинската сестра беше както винаги спокойна и делова. В отговор на въпроса на Поаро тя съобщи името, образованието и адреса си, като прибави:

— Грижа се за мис ван Шойлер повече от две години.

— Лошо ли е здравето на мис ван Шойлер?

— Не, не бих казала — отговори мис Бауърс. — Тя не е млада и тъй като е загрижена за здравето си, желае да има сестра около себе си. Здравословното й състояние е съвсем добро. Просто обича да я обграждат с внимание и няма нищо против да плаща за това.

Поаро кимна с разбиране и каза:

— Както разбрах, мадмоазел Робсън ви е извикала снощи?

— Да.

— Ще ми разкажете ли какво точно се случи?

— Мис Робсън набързо ми разказа за инцидента. След това отидох с нея при мис дьо Белфор, която беше изпаднала в истерия.

— Отправи ли тя някакви заплахи срещу Линет Дойл?

— Не, не е правила нищо такова. С патологична упоритост се обвиняваше в различни престъпления. Беше погълнала голямо количество алкохол и изпитваше последствията от това. Реших, че не трябва да остане без надзор, инжектирах и малка доза морфин и останах с нея.

— Сега, мадмоазел Бауърс, искам да ми отговорите на следния въпрос: излиза ли мадмоазел дьо Белфор от каютата си?

— Не, не е излизала.

— А вие?

— Останах при нея до рано сутринта.

— Съвсем сигурна ли сте в това?!

— Абсолютно съм сигурна.

— Благодаря ви, мадмоазел Бауърс.

Сестрата излезе. Двамата мъже се спогледаха.

Жаклин дьо Белфор определено не бе извършила убийството. Кой тогава бе застрелял Линет Дойл?

Рейс каза:

— Някой е задигнал пистолета. Жаклин дьо Белфор не е извършила това. Някой е знаел достатъчно, за да очаква, че ще й бъде приписано извършеното от него престъпление. Но този някой не е знаел, че една медицинска сестра ще я инжектира с морфин и ще стои с нея през цялата нощ. И още нещо. Някой вече се е опитал да убие Линет Дойл, като е блъснал каменен блок върху нея; този някой не е била Жаклин дьо Белфор. Кой е той?

— По-лесно ще кажем кой не би могъл да бъде — отговори Поаро. — Нито мосю Дойл, нито мадам Алертън, синът й, мадмоазел ван Шойлер или мадмоазел Бауърс не биха могли да имат нещо общо, защото всички те бяха пред очите ми.

— Тук могат да се направят много предположения. Какъв е мотивът?

— Надявам се, че за това ще ни помогне Дойл, Имаше няколко инцидента.

Вратата внезапно се отвори и влезе Жаклин дьо Белфор. Беше много бледа и леко се олюляваше.

— Не го извърших аз — прошепна тя като уплашено дете. — Не го извърших. Моля ви, повярвайте ми. Всеки мисли, че съм аз, но не съм го направила, не съм, не съм… ужасно е, как искам да не беше се случвало. Можех да убия Саймън снощи, бях обезумяла. Но не съм извършила другото…