Агата Кристи - Смърт край Нил

— Не. Мистър Фенторп беше с нея.

— Много добре! Дотук мадмоазел дьо Белфор има превъзходно алиби. След малко ще разпитам мадмоазел Бауърс, но преди да я извикам, бих искал да чуя мнението ви по един-два въпроса. Мосю Дойл, както споменахте, е бил много разтревожен да не би мадмоазел дьо Белфор да остане сама. Как мислите, дали се е страхувал, че възнамерява да извърши друга необмислена постъпка?

— Да, това е моето мнение — каза Фенторп.

— Той определено се е страхувал, че тя може да нападне мадам Дойл?

— Не — Фенторп поклати глава. — Не мисля, че имаше това пред вид. Мисля, че се страхуваше, че тя може… да направи нещо необмислено със себе си.

— Самоубийство!

— Да. Виждате ли, тя беше напълно изтрезняла и бе отчаяна от това, което бе извършила. Постоянно се обвиняваше и повтаряше, че иска да умре.

Корнелия каза стеснително.

— Мисля, че беше твърде обезпокоен заради нея. Държа се много… благородно. Каза, че цялата вина е негова, че се е отнесъл зле с нея. Той… той наистина беше много мил.

Еркюл Поаро кимна замислено.

— Сега ми разкажете за пистолета. Какво се случи с него?

— Тя го изпусна — каза Корнелия.

— И след това?

Феиторп обясни как се е върнал да го търси, но не го намерил.

— Аха, сега започвам да разбирам — каза Поаро. — Моля ви да бъдете много внимателни. Опишете ми точно какво се случи.

— Мис дьо Белфор го изпусна на земята и после го ритна встрани.

— Като че ли изпитваше омраза към него — каза Корнелия. — Зная точно какво чувствуваше.

— И така пистолетът се е плъзнал под един диван. Сега внимавайте. Мадмоазел дьо Белфор взе ли го отново, преди да напусне салона?

И двамата отрекоха това.

— Както разбирате, искам да бъда съвсем точен. А сега да се занимаем със следния въпрос. Когато мадмоазел дьо Белфор излиза от салона, пистолетът е под дивана и тъй като мадмоазел дьо Белфор не е сама — мосю Фенторп, мадмоазел Робсън или мадмоазел Бауърс са при нея, тя няма възможност да го вземе, след като е напуснала салона. В колко часа отидохте да го търсите, мосю Фенторп?

— Трябва да е било малко преди дванадесет и половина.

— И колко време според вас е изминало от момента, когато с доктор Беснер изнесохте мосю Дойл от салона, до момента, когато се върнахте да търсите пистолета?

— Може би пет минути или малко повече.

— Това значи, че през тези пет минути някой е взел падналия под дивана пистолет. Този някой не е мадмоазел дьо Белфор. Кой е той? Твърде вероятно е лицето, което го е взело, да е убиецът на мадам Дойл. Трябва да приемем също, че това лице е подслушало или видяло част от предшестващите събития.

— Не виждам как разбрахте това възрази — Фенторп.

— Защото — каза Еркюл Поаро — току-що ни казахте, че пистолетът е бил под дивана, т.е. не се е виждал. Следователно вероятността да е бил намерен случайно е нищожна. Взел го е някой, който е знаел, че е там. И този някой е присъствал на сцената.

Фенторп поклати глава.

— Не видях никого, когато излязох на палубата, преди да се чуе изстрелът.

— Да, но вие сте излязъл през вратата откъм дясната страна.

— Да. От тази страна е каютата ми.

— Тогава не бихте забелязали човек, който може да е стоял при вратата от лявата страна и е гледал през прозореца?

— Не — призна Фенторп.

— Някой друг чу ли изстрела освен нубийското момче?

— Доколкото знам, не.

Фенторп продължи:

— Всички прозорци бяха затворени. Мис ван Шойлер бе почувствувала някакво течение по-рано вечерта. Двукрилата врата също беше затворена. Съмнявам се дали изобщо изстрелът се е чул ясно. Звукът би наподобявал гърмеж на тапа.

— Доколкото зная, никой не е чул другия изстрел, с който е убита мисиз Дойл — обади Рейс.

— С това ще се занимаем по-късно — каза Поаро. — Засега все още се интересувам от мадмоазел дьо Белфор. Трябва да говорим с мадмоазел Бауърс. Но преди да тръгнете — спря той Фенторп и Корнелия, — бих искал да ми разкажете нещо за себе си, за да не стане нужда да ви викам повторно. Първо вие, мосю, трите ви имена.

— Джеймс Лечдейл Фенторп.

— Адрес?

— Глазмор Хаус, Маркит Донингтън, Нортемптъншиър.

— Професията ви?

— Аз съм адвокат.

— Защо сте дошли в тази страна?

Настъпи пауза. За пръв път безстрастният мистър Фенторп се изненада.

— Е, за удоволствие — най-после измънка той.

— Аха — каза Поаро. — В отпуска сте, така ли?

— Да, може да се каже.

— Много добре, мосю Фенторп. Ще ми разказжете ли накратко какво правихте снощи след събитията, за които току-що говорихме?