Агата Кристи - Смърт край Нил

— Тя беше много разстроена, че видя Джеки на борда. Също и аз — каза Саймън.

— Това е истина, но не обяснява напълно думите й. Сигурно преувеличаваше, като каза, че е обградена от врагове, но все пак нямаше пред вид само Жаклин дьо Белфор.

— Може би сте прав — призна Саймън. — Мисля, че мога да обясня това. Беше разтревожена от едно име в списъка на пътниците.

— Име в списъка на пътниците? Чие име?

— Виждате ли, в същност тя не ми го каза. А и аз дори не я слушах внимателно. Мислех за тази история с Жаклин. Доколкото си спомням, спомена за някакъв разорен акционер и че й е било неприятно да срещне човек, който има лоши чувства към семейството й. Въпреки че не познавам историята на рода й много добре, мисля, че майката на Линет е била дъщеря на милионер. Баща й не е бил много-много богат, но след като се оженил, започнал да играе на борсата или нещо такова. И в резултат на това, разбира се, няколко души се разорили. Нали знаете, сутринта си богат, вечерта си на улицата. Струва ми се, че на борда имаше човек, чийто баща се е противопоставил на бащата на Линет и е бил разорен от него. Спомням си, че тя каза; „Ужасно е, когато хората те мразят, без дори да са те виждали“.

— Да — каза замислено Поаро. — Може би това е причината за думите й. За пръв път тя чувствуваше бремето на парите, а не тяхната сила. Сигурен ли сте, че не е споменала нечие име?

Саймън поклати тъжно глава.

— Не обърнах внимание. Само казах, че днес никой не си спомня какво се е случило някога на баща му и че животът е твърде напрегнат, за да мислим за това. Нещо такова.

Беснер каза сухо:

— Имам едно предложение. На борда положително има млад човек, който се чувствува онеправдан.

— Имате пред вид Фергюсън? — попита Поаро.

— Да. Чух го да говори един или два пъти против мисиз Дойл.

— Какво можем да направим, за да изясним това? — попита Саймън.

— Полковник Рейс и аз трябва да разпитаме всички пътници — отвърна Поаро. — Докато не изслушаме показанията им, няма смисъл да градим хипотези. Преди всичко трябва да разпитаме камериерката. Може би ще бъде добре, ако направим това тук. Присъствието на мосю Дойл може да ни е от помощ.

— Да, това е добра идея — каза Саймън.

— Тя от дълго време ли е с мисиз Дойл?

— Само от няколко месеца.

— Само от няколко месеца! — възкликна Поаро.

— Защо, да не мислите, че…

— Имаше ли съпругата ви ценни бижута?

— Перлите й бяха тук — каза Саймън. — Веднъж ми каза, че стрували четиридесет и пет хиляди. — Той потрепера: — Господи, да не мислите, че заради тези проклети перли?…

— Кражбата може да бъде мотив за убийство — каза Поаро. — Въпреки че не ми изглежда много вероятно… Е, ще видим. Нека доведат камериерката.

Оказа се, че Луиз Бурже е жизнената брюнетка е темпераментно лице, която бе направила впечатление на Поаро преди няколко дни.

Сега изглеждаше уплашена, плачеше и бе загубила цялата си жизненост. Но имаше нещо лукаво в очите й, което настрои зле двамата мъже към нея.

— Вие сте Луиз Бурже?

— Да, мосю.

— Кога за последен път видяхте жива мадам Дойл?

— Снощи, мосю. Бях в каютата й, за да я съблека.

— В колко часа беше това?

— Малко след единадесет. Не мога да кажа точно. Помагам на мадам да се съблече и приготви за сън и си отивам.

— Колко време ви отне това?

— Десет минути. Мадам беше уморена. Каза ми да изгася лампата на излизане.

— И какво правихте, след като излязохте?

— Отидох в каютата си на долната палуба.

— И не сте чули или видели нищо, което може да ни е от помощ?

— Как бих могла, мосю?

— Не ни разправяйте такива приказки, мадмоазел — отвърна остро Поаро.

Като избягна погледа му, тя каза:

— Но аз бях далеч… Какво бих могла да чуя или да видя? Бях на долната палуба. Дори каютата ми е от другата страна на кораба. Нищо не бих могла да чуя. Естествено, ако не можех да заспя, ако се бях изкачила по стълбите, тогава може би щях да видя това чудовище, убиеца, да влиза или да излиза от каютата на мадам, но тъй като…

Тя протегна умолително ръце към Саймън.

— Мосю, моля ви се, вие разбирате, какво мога аз да кажа?

— Драга моя — каза рязко Саймън, — не ставайте глупава. Никой не мисли, че сте чули или видели нещо. Не се безпокойте, ще се погрижа за вас. Никой в нищо не ви обвинява.

— Мосю е много добър — измърмори Луиз и наведе скромно очи.

— Значи нищо не сте чули или видели, така ли? — попита нетърпеливо Рейс.

— Да.

— И не познавате никого, който да е имал лоши чувства към господарката ви?