Агата Кристи - Смърт край Нил

За изненада и на тримата Луиз кимна енергично с глава.

— О, да. Това знам. На този въпрос мога да отговоря с положителност.

— Имате пред вид мадмоазел дьо Белфор? — каза Поаро.

— Да, разбира се. Но не за нея искам да ви разкажа. На този кораб имаше един човек, който не обичаше мадам и беше много ядосан, защото мадам му беше объркала плановете.

— Господи! — възкликна Саймън. — Какво значи това?

Луиз продължи, като кимаше разпалено и енергично с глава.

— Да, да. Точно така! Става дума за моята предшественица, предишната камериерка на мадам. Един от механиците на кораба искаше тя да се омъжи за него. И моята предшественица, тя се казваше Мари, щеше да направи това. Но мадам Дойл проучи и откри, че този Флитууд вече е бил женен за цветна жена, за жена от тази страна, нали разбирате. Тя се върнала при близките си, но той все още бил женен за нея. И така мадам казала всичко това на Мари и Мари била много нещастна, и не желаела да види вече Флитууд. И Флитууд бил вбесен, а когато разбра, че мадам Дойл преди е била мадмоазел Линет Риджуей, ми каза, че иска да я убие! С намесата си тя му разбила живота, така каза.

Луиз тържествуващо замълча.

— Интересно — каза Рейс.

— Знаехте ли нещо за това? — обърна се Поаро към Саймън.

— Абсолютно нищо — отговори чистосърдечно той. — Съмнявам се дали изобщо Линет е знаела, че този човек е на кораба. Сигурно напълно е забравила за случая. — Той се обърна рязко към камериерката; — Казахте ли нещо за това на мадам Дойл?

— Разбира се, че не, мосю.

— Знаете ли нещо за перлите на мадам Дойл? — попита Поаро.

— Перлите ли? — Луиз разтвори широко очи. — Тя ги носеше снощи.

— Видяхте ли ги, когато си лягаше?

— Да, мосю.

— Къде ги сложи?

— Отстрани на масата, както винаги.

— Там ли ги видяхте за последен път?

— Да, мосю.

— Видяхте ли ги тази сутрин?

Очите на момичето се изпълниха с уплаха.

— Господи! Изобщо не погледнах. Отидох до леглото и видях… след това изпищях, втурнах се навън и припаднах.

— Вие не сте погледнали — поклати глава Поаро. — Но аз съм твърде наблюдателен и тази сутрин не видях никакви перли на масичката до леглото.

Еркюл Поаро не бе сгрешил. Перлите не бяха на масичката до леглото на Линет Дойл.

Помолиха Луиз Бурже да потърси в багажа на Линет. Според нея всичко било на мястото си. Само перлите бяха изчезнали.

След като излязоха от каютата, един стюард им съобщи, че в салона за пушене е сервирана закуска. Когато минаваха по палубата, Рейс се спря, sa да погледне през парапета.

— Axa. Виждам, че ви е хрумнало нещо, приятелю.

— Да. Когато Фенторп спомена, че чул някакъв плясък, внезапно си спомних, че и аз бях събуден от нещо такова миналата нощ. Напълно вероятно е след убийството престъпникът да е хвърлил пистолета зад борда.

— Наистина ли мислите така, приятелю? — попита замислено Поаро.

— Това е предположение — сви рамене Рейс. — Все пак не открих никъде пистолета в каютата. Това беше първото нещо, което потърсих.

— Малко вероятно е пистолетът да е бил хвърлен зад борда.

— Къде е тогава?

Поаро отговори бавно:

— Ако не е в каютата на мадам Дойл, то логично е да бъде само на едно друго място.

— Къде?

— В каютата на Жаклин дьо Белфор.

Рейс каза съсредоточено:

— Да, разбирам… Сега тя не е там. Да отидем ли да проверим?

Поаро поклати глава.

— Не, приятелю. Би било прибързано, Може още да не е оставен там.

— Какво ще кажете, ако веднага претърсим целия кораб?

— Така ще се издадем. Трябва да действуваме, много внимателно. Сега сме в деликатно положение. Хайде да поговорим, докато закусваме.

Рейс се съгласи и те влязоха в салона за пушене.

— Е, сега имаме две ясни следи — каза Рейс, като напълни чашата си с кафе, — Изчезналите перли и този Флитууд, Очевидно става дума за кражба, колкото до перлите, но не знам дали ще се съгласите с мен…

— Твърде неподходящ момент за кражба — прекъсна го Поаро.

— Точно така. Кражба на перли сега означава всеки на борда да бъде щателно претърсен. Как иначе би могъл крадецът да избяга с плячката си?

— Би могъл да отиде на брега и да ги скрие.

— Компанията има наблюдателен пост там.

— Тогава това е невъзможно. Може би убийството е било извършено, за да се отклони вниманието от кражбата? Не, това е съвсем неприемливо, дори абсурдно. Да предположим, че мадам Дойл се е събудила и е заловила крадеца на местопрестъплението.