Агата Кристи - Стаена смърт

Гуенда Рийд стоеше на кея и леко трепереше.

Доковете, навесите на митницата и всичко от Англия, което можеше да види в момента, леко се поклащаше нагоре-надолу.

И точно в този момент тя взе решението си — решение, което щеше да доведе до такива съдбовни събития.

Нямаше да отиде до Лондон с ферибота, както бе мислила.

В края на краищата защо да го прави? Никой нямаше да я посрещне, никой не я очакваше. Току-що беше слязла от другия люлеещ се и скърцащ кораб (трите дни, докато пресекат залива и стигнат до Плимут, бяха изключително неприятни) и от всичко на света най-малко й се искаше отново да се качи на нещо, което се издига и се клати. Ще отиде в някой хотел. Малък, солиден, здраво стъпил на земята хотел. Ще си легне в хубаво, стабилно легло, което не скърца и не се люлее. И ще заспи, а на следващата сутрин — ами да, разбира се — каква чудесна идея! Ще наеме кола и бавно, без да се притеснява, ще тръгне през Южна Англия, за да търси къща — хубава къща. Тази, която с Джайлс бяха решили, че тя трябва да намери. Да, това наистина беше чудесна идея.

Така щеше да види и нещичко от Англия — тази Англия, за която й беше разказвал Джайлс и която тя изобщо не познаваше, макар че като повечето новозеландци я наричаше „у дома“. В момента Англия не изглеждаше особено привлекателна. Денят беше сив, всеки момент можеше да завали и духаше ужасен вятър. „Плимут — мислеше Гуенда, докато чакаше на опашката за митническа и паспортна проверка — може би не е най-доброто място в страната.“

Но на следващата сутрин чувствата й бяха съвършено различни. Слънцето грееше. Гледката от прозореца й беше чудесна. И цялата вселена вече не се люлееше под краката й. Беше застанала на едно място. Ето това, най-накрая, беше Англия и тя — младата омъжена двадесет и една годишна жена, тръгнала да пътува, беше тук. Пристигането на Джайлс не беше определено много точно. Можеше да я последва след няколко седмици, но можеше и след шест месеца. Той й предложи да тръгне преди него и да намери подходяща къща. И двамата смятаха, че би било добре да имат нещо свое. Неговата работа винаги щеше да бъде свързана с пътуване. Понякога и Гуенда би могла да го придружава, но не винаги това щеше да бъде уместно. Обаче и двамата решиха, че ще е хубаво, независимо от всичко да имат дом — техен собствен дом. Джайлс дори беше наследил някакви мебели от леля си, така че и това обстоятелство правеше идеята разумна и практична.

Тъй като Гуенда и Джайлс бяха доста заможни, едва ли щяха да имат особени трудности.

В началото Гуенда не беше възхитена от мисълта сама да търси къща.

— Трябва да отидем заедно — беше казала тя, а Джайлс, със смях, й беше отговорил:

— Не съм голям специалист по къщите. Ако ти хареса на теб, ще хареса и на мен. Е, разбира се, трябва да има нещо като градинка, да не е някакъв съвременен ужас и да не е прекалено голяма. Според мен е най-добре да бъде някъде по южното крайбрежие. И да не е много навътре в сушата.

— Имаш ли предвид някое конкретно място? — попита тогава Гуенда.

Джайлс отвърна, че няма. От малък беше останал сирак (те и двамата бяха сираци), беше прекарвал много време при различни роднини и не се чувстваше свързан с никое определено място. Това щеше да е къщата на Гуенда, а що се отнася до възможността да я изберат заедно, какво би станало, ако се наложеше той да се забави с шест месеца? Тя какво щеше да прави през това време? Да обикаля по хотелите? Не. Трябваше да намери къща и да се настани в нея.

— Искаш да кажеш — поясни тя, — че трябва сама да свърша цялата работа.

Но й хареса идеята да намери къща, да я обзаведе и да я направи уютна — готова за пристигането му. Бяха женени от три месеца и тя го обичаше много.

След като поръча да й донесат закуска в леглото, Гуенда стана и подреди плановете си. През деня разгледа Плимут, който й хареса, а на следващия нае кола „Даймлер“ с шофьор и започна пътуването си из Южна Англия.

Времето беше хубаво и на нея й беше много приятно. Видя няколко къщи в Девъншър 1 1 Графство в Югозападна Англия. — Бел. пр. , но нито една не й хареса достатъчно. Нямаше защо да бърза. Щеше да продължи да търси. Научи се да чете хвалебствените описания на агенциите за недвижими имоти между редовете и по този начин си спести няколко излишни разходки.

Беше сряда вечер, една седмица по-късно, когато колата бавно се спусна по извития път и влезе в градчето Дилмут. В покрайнините на този все още очарователен морски курорт минаха покрай табелка „Продава се“ и между дърветата тя успя да зърне малка бяла къща във викториански стил.